Триратна, или трите драгоценности са три завещани от Махавира Джина принципа, чието съблюдаване е необходимо за достигането на всезнание и нирвана: правилен възглед (самяг даршана), правилно познание (самяг джнана), правилно поведение (самяг чаритра).

1. Правилният възглед предполага вяра в принципите на джайнисткото учение (дхарма) - тази вяра следва да е съвършена, ето защо тя укрепва благодарение на съвършеното знание.
2. Правилното познание е съвършено и предполага да се знае всичко в цялост, всяко нещо като А и същевременно не-А (като съществуващо и несъществуващо), а това е възможно само след освобождението от кармичните напластявания; пределът на правилното познание е всезнанието (кевала джнана).
3. Правилното поведение е в пълно съответствие с пет велики обета (махаврата):

• ахимса, или съзнателно ненасилие спрямо което и да било живо същество, спрямо всичко, живеещо на земята и в почвата;
• сатя, или въздържане от лъжа, правдива реч. Това означава формата, в която се облича изказването на истината, също да бъде добра - речта да бъде лишена от словоблудство, от грубост, от вулгарност; истината не може да бъде изричана в неблага и неблаготворна форма;
• астея, или въздържане от присвояване на онова, което не ти принадлежи. В буквалния смисъл това означава човек да се въздържа от кражби. Обетът е свързан с ахимса, защото всяко живо същество следва да има всички условия, за да живее благополучно, ето защо не би следвало да му се отнема каквото и да било, което представлява част от тези условия;
• брахмачаря, или целомъдрие, съблюдаван от монасите като сурово отношение към всяко изкушение; според изискванията на обета човек трябва да стане неподвластен на каквато и да е слабост не само в действието си, а и в мисълта си; в по-смекчен вариант може да се разбира като обет да не се прелюбодейства и във всеки случай миряните строго съблюдават изискването в този негов аспект;

• апариграха, или въздържане от всякакви привързаности към сетивното и към охолствата на светския живот. Всяко привързване към света, най-напред чрез сетивата, а след това пристрастяването към приятното в сетивната сфера правят човека зависим от тази сфера, а тъкмо това тласка човека отново в самсара (в колелото на трансмиграциите).