Движение на благочестиви юдеи (от ивритската дума хесед - набожен, благочестив), юдейски пиетизъм. Началото на движението поставя равинът Израел бен Елиезер през ХVIII век. То получава широко разпространение в Полша и Литва. Хасидите приемат за месия Шабтай Цви.

Въведение в хасидската философия

След Втората световна война оцелели след холокоста хасиди емигрират във Великобритания, САЩ и Израел. Целта на движението е да се възстанови благочестивото духовно преклонение пред Бога и близостта с Бога. Бог присъства у целия човек и, за разлика от мрачните аскетични настроения, хасидите изпитват и проповядват радост от това присъствие, граничещо с физическа близост. Екстатични танци и песни съпровождат мистичното възвисяване. Харизматичното духовно лидерство се предава от един на друг цадик (праведник). Мистично настроените хасиди считат за осветено своето духовно учителство, а това не винаги е в съзвучие с официалния авторитет на равините.

Притчи на хасидски мъдреци са събрани в „Хасидски разкази“ на Мартин Бубер.

Хасидски сватбен танц