Съществуващи като народ от около 20 века пр. Хр., евреите възприемат себе си като авраамити, наследници на пророка от ХIХ в. пр. Хр. Авраам, с когото бог Яхве сключва Завет. В Тора, юдейското петокнижие, се разказва за Сътворението, за съдбата на хората преди и след потопа, за изхода от Египет, за дванадесетте Израилеви колена. Тези събития подготвят евреите за историческото начало на самата религия, а то е поставено, както се приема, с получаването на Тора и по-специално на Божиите заповеди (Изход 20: 2-17) от Мойсей през 1250 г. пр. Хр. Записаните на каменни скрижали заповеди са поставени в първия Йерусалимски храм, издигнат през Х. в. пр. Хр. от мъдрия цар Соломон, син на псалмопевеца цар Давид. Тези заповеди остават в основата на консолидирането на юдейската религия.

Историята на юдаизма е драматична и неведнъж е поставяла пред изпитания еврейската общност. В тази история могат да се обособят (според Якоб Неснер) следните периоди:

• история на Древния Израел до разрушаването на Йерусалимския храм (586 г. пр. Хр.);
• история на юдаизма след 586 г. пр. Хр. (след Вавилонския плен);
• период на формиране на равинистичния юдаизъм след разрушаването на втория Йерусалимски храм (70 г.);
• период на господство на равинистичния юдаизъм (VІ-ХVІІІ в.);
• период на плурализация на юдаизма (на различни „юдаизми“), обхващащ времето от Американската революция и Френската революция (1776 и 1789 г.) до наши дни.

Синагогата в Капернаум

Юдеите представляват религиозна общност, установена в Израел (от създаването на държавата през 1948 г., говорещи иврит) и в различни страни, където живеят евреите в диаспора, т. е. в разселение. Това разселение започва още след изгарянето на втория Йерусалимския храм през 70 г. От времето на Великото преселение на народите установилите се в различни страни евреи постепенно престават да бъдат етнически еднородни. Заселилите се в земите на Испания и Португалия евреи са известни като сефарди („испанци“) и говорят ладино, език със средновековен испански произход. Онези, които се заселват в централноевропейски страни, са известни като ашкенази (от името на библейския Аскеназ, правнук на Ной) и говорят идиш („еврейско-немски“).Значителни групи евреи се установяват в Египет и Сирия.

Това, което обединява евреите винаги и навсякъде, независимо от особеностите на културния им живот в различни страни, е чувството за принадлежност към „избрания народ“, върху който е възложено задължението да бъде спазван Законът. Към религиозната общност на юдеите принадлежат и духовните потомци на хазари, по произхода си тюрки (т. е. нямат семитски произход), създали своя държава (Хазарски каганат) на север от Кавказ и частично приели през VІІІ в. юдаизма.

Софийската синагога

Юдаизмът - част 2/5