Юдейската община до голяма степен се консолидира, особено в диаспора, благодарение на традицията, поддържана в съвместното отбелязване на религиозните празници.

Особено място в празничния цикъл заема шабат, съботният ден на покой, на отдих от земни дела. С почитането на съботата юдеите си припомнят деня на Божи покой след шестте дни на Творението. Заповедта „помни съботния ден, за да го светиш“ (Изход 20: 8) става за юдеите спасително религиозно задължение. Денят е отреден за почивка от всекидневния труд, от всяко действие, което би могло да доведе до друго действие (не се включва електричество, не се извършват сделки дори на ум). Той е отдаден на Бога в благодарност за душата, създадена в този ден, ден на съботна радост (онег шабат). Произнасят се молитви, започващи с кидуш, молитвата на благословението, четат се откъси от Тора, семейната трапеза се освещава.

Песен на шабат

В първия месец (Нисан) по лунния календар, по който се определят празничните дни и периоди, се празнува Песах (Пасха). Седемдневният празник (от 15 до 22 ден на месеца), чието название означава „преминаване“, е посветен на освобождаването на евреите от египетско робство. Молитвеното служение на празника се допълва с характерни обреди в семейството, централен сред които е тържествената трапеза в първата вечер на Песах; за нея се приготвя специален безквасен хляб (маца) и жертвено агне.

Празникът Шавуот (Седмици), който се празнува на 49-я ден от втория ден на Песах, е посветен на духовното възрастване след освобождаването от египетския плен – свободата е дадена на евреите, за да служат на Бога и заради това им е даден Законът, или десетте Божи заповеди. На празника, наричан още Петдесятница, тържествено се четат Божиите заповеди.

Шавуот в Йерусалим

Централен празник е Рош Ашана (букв. Глава на годината, или Нова година). Отбелязва се на първия ден на месец Тишрей. Това е денят, в който според юдеите Бог е сътворил човека, затова се празнува сътворението и по-специално сътворението на човека, като се оказва почит на Твореца. На тържествена служба в синагогата тръби шофран (рог от овен). Юдеите си припомнят жертвеността и вярата на Авраам и началото на единението на еврейския народ с Бога чрез този пророк.

Рош Ашана е начало на десетдневен период на покаяние. Последният от тези дни се отбелязва като Йом Кипур, ден на Изкуплението, най-святият ден. В този ден на пост, покаяние и всеопрощение юдеите си припомнят за прошката, която Мойсей поискал за тях от Бога по време на изхода през пустинята заради непреодоляното тяхно идолопоклонничество (поклонението на златния телец).

Празникът Сукот (колиби, шатри, скинии) възпроизвежда условията на живот на евреите при преминаването им през пустинята след излизането от египетските земи. За празника се подготвя временно обиталище (сука) с три стени и покривна част от растения, през които трябва да се вижда небето.

Юдеите си припомнят присъствието на Бога в своя живот и Неговата закрила, уповават се на Него и за добра реколта. Във временното жилище те живеят седем дни (от 15 до 22 ден на месец Тишрей), първият и последният от които са посветени единствено на Бога и не се извършват никакви светски дейности. По време на веселия празничен ритуал за плодородие вярващите държат в ръце (според предписаното в Левит 23: 40) клонки от четири растения (арба миним): от цитрусовото дърво етрог, от палма (лулав), мирта и върба.

Молитви на празника Сукот

След изтичането на седемте дни на Сукот се отбелязва Шемини Адерет (Осмият ден на събирането), ден на покой, в който богослужението започва с празничната молитва кидуш и се отправя допълнителна молитва за дъжд.

Симхат Тора (Радостта от Тора), се утвърждава след ХІ в. в деня след Шемини Адерет като весел празник, на който юдеите изразяват радостта си от даденото им Учение; обикалят седем пъти ритуално със свитъци от Тора в ръце бима в синагогите (възпроизвежда се обикалянето на Йерихон, описано в Книга Иисус Навин 6), танцуват и четат откъси от свещените книги.

Ханука (Освещаване) е празник на Огньовете, на светлините (от 25-я ден на месец Кислев до 2-я ден на месец Тебеф). На него вярващите си припомнят повторното освещаване на Йерусалимския храм (164 г. пр. Хр.) след оскверняването му и последвалия бунт на Макавеите. Тогава по чудесен начин светлината на седемсвещника менора се поддържала в продължение на осем дни от малкото останало неосквернено масло. В центъра на празника е ритуалното запалване на светлините на ханукална менора (седемсвещник или деветсвещник).

Ханука в Цфат, Израел

Пурим (на 14 ден на месец Адар) е в памет на събития, описани в Книга Естир. Признавайки своя еврейски произход, Естир разкрива на съпруга си, персийския цар Артаксеркс, заговор срещу него, който заговорниците приписват на евреите, и царят наказва не евреите, а истинските заговорници. Празникът е весел и жизнерадостен, на трапезата има специални триъгълни сладкиши с мак и мед.

Карнавално шествие на Пурим в Израел