Кабала (Традиция) е юдейска средновековна мистика, зародила се в Прованс и Испания през ХІІІ в. Тя възражда ранната юдейска мистика, Меркава (Колесница), основаваща се на символното тълкуване на възнасянето на пророк Илия на небето на огнена колесница. Възнасянето на душата към Бога и възможността за мистично единение с Него е смисълът на мистичния опит и на кабалистите. В този опит следва според тях да се проникне отвъд външните пластове на словото на Тора.

Кабала се разпространява като езотерично учение, което се опира на символно тълкуване на Тора, и започва според своите адепти да се развива като специфична езотерична наука от пророк Мойсей. Бог се тълкува като Висше Единно, Божествено Нищо – Ен-соф, и стремежът е да се проникне в единството на Бог, човек и свят, в символиката на числата и имената, в йерархията на духовния свят. В центъра на кабалистичните митологеми е възгледът за андрогинния първочовек Адам Кадмон.

Кабала не е религия - М. Лайтман

Особено важна за кабалистите е темата за Шехина, Божието присъствие, в специфична интерпретация, различаваща се от ортодоксалните юдейски възгледи – като женски аспект на Бога и дори като женско божество. Като цяло учението на кабалистите е гностично ориентирано, в средновековна Испания то и ислямската мистика (суфизъм) си влияят взаимно. От II в. датира мистичната книга „Зохар“ (Сияние), съставена от Шимон бер Йохаем. Но популярен става кабалистичният вариант на „Зохар“ от ХIII в.

Интерпретация на десетте сефироти