Освен писмената Тора има и неин устен вариант. Устната Тора е част от традицията, т. е. преданието, словото в нея не е така строго фиксирано, а и то се допълва с много коментари. Тя е записана през II в. и в своя вече оформен вид се нарича Мишна (Повторение). Съставят се специални разяснителни коментари към Тора – мидраш.

Устната Тора има два пласта.

Първият е халака: законодателни текстове, в които се обсъждат въпроси на религиозната традиция в сферата на човешките отношения и бит, норми на живот, на различни дейности, постулират се определени норми на наказателното и гражданското право.

Вторият пласт на Мишна е агада: включва въпроси с богословски характер, етически възгледи, предания.

Разделите на Мишна са шест:

• Зраим (Семена), посветен на реколтата от посевите и разпределението й в религиозната община;
• Моед (Срок), коментиращ правилата на шабат, празничния цикъл и постите;
• Нашим (Жените), посветен на законите на религиозния брак;
• Незикин (Вреда), предписващ граждански и наказателни законодателни норми и прилагането им;
• Кодашим (Светини), или предписания за храмовото служение, жертвоприношенията и други религиозни ритуали;
• Тохорот (Чистота), коментиращ правилата за ритуална чистота.

На основата на Мишна с нейните законодателни текстове и последвалата я коментарна литература се формира Талмудът.