Юдаизмът се утвърждава като монотеистичен в условията на политеистични вярвания на всички съседни народи. Но най-решителната съпротива на юдеите е срещу идолопоклонството. Древноизраилският Яхве, почитан и преди установяването на монотеистичната вяра, е смятан за съществуващ, но е признавано съществуването и на боговете на други народи. Това предполага монолатрия, която постепенно се превръща в монотеизъм.

Тора говори за Бог с непроизносимо име, обозначавано с тетраграмата IHVH - "Този, Който е", Който единствен е съществуващ и единствен е вечен. Срещат се имената Яхве, Йехова, Ел, Елохим (Всемогъщият), Ел Шадай (Всесилният), Адонаи (Господарят), но остава безпрекословно разбирането, че собственото име на Бога е непроизносимо и неузнаваемо за човека.

Валиден остава и принципът за неизобразимост на Бога, поради което в юдаизма няма иконография.

Хегел нарича юдейската религия „религия на възвишеното“. Духовното възвисяване чрез безкрайна вяра откроява според него теоретичния аспект на религията. По-определена би била според него цел, която можем да наречем практическа, но тя би намерила израз във въплъщение на Бога, а това е за юдеите непредставимо. Вярата им, непоколебима като вярата на Авраам, намира израз в благочестивостта, в „страха Божи“ и в праведността пред Бога. Чрез пророк Авраам е започнало единението на еврейския народ с Бога. Това удостоверява юдаизма, а по-късно и исляма като авраамични религии.

Юдаизмът - част 3/5