в ранния юдаизъм:

Зилоти

Движението на зилотите (наричани още сикарии) се заражда през I век и се обявява срещу езическата култура и против самата юдейска върхушка. Активно участват в I Юдейска война, антиримско въстание през 66-70 год. По социален състав принадлежат към низши и маргинални обществени слоеве в обществото.

Есеи

Месианска община, съществувала през ІІ-І в. пр. Хр. Названието им произхожда вероятно от арамейската дума асия - Божии слуги, светци. Представляват затворена пустинножителна общност, проповядваща бедност. Обявяват юдейските жреци, особено фарисеите, за нечестиви и за осквернители на Йерусалимския храм. В противоположност на фарисеите проповядват простота на възгледите и дори се обявяват за неуки. Централният култ при есеите е култът към светлината, изразен като култ към слънцето. Приемат себе си за синове на светлината, за разлика от невежите синове на мрака, и смятат че им е възложена мисия да съдействат за окончателната победа на светлината над мрака. Имат есхатологични представи и подчертано месиански очаквания. Поддържат строга ритуална външна и вътрешна (чрез покаяние) чистота. Установяват обща жертвена трапеза, посвещават голяма част от времето си на занимания с религиозни текстове. Не приемат по смисъл кръвните жертви, принасяни в Йерусалимския храм, защото според тях жертвата трябва да е духовна. Споменава се за учител по праведност, приел истината "от устата на Бога". Живеят според уставни правила като езотерична общност; дават обет да не разпространяват мистериалното знание пред непосветени. Имуществото им е общо, изискват безбрачие, задължават се да полагат труд в полза на общината.

С живота и възгледите на есеите са свързани намерените след II световна война от араби в пещера край Мъртво море в местността Вади-Кумран т. нар. Кумрански ръкописи. Филон Александрийски говори за тях като за "братство на чистите" и мистици подобни на тези в питагорейското братство. Според Плиний Стари те живеят недалече от пустинните брегове на Мъртво море, западно от Кумран. Една от групите есеи, приели да се именуват терапевти (т. е. лечители в служба на Бога), се заселва в Египет около Мареотидското блато.

в средновековния и съвременния юдаизъм:

Караими

Сектантско движение, възникнало през VІІІ в. в Багдад, получило разпространение в Персия, средиземноморски страни, Крим, Полша, Литва и утвърдило активно действащи общини до началото на ХХ в. Понастоящем караимите са около 25 хиляди. По произхода си са гръко-турски, в района на Истанбул, арабски, предимно от Египет, и тюркски, съсредоточени главно на Кримския полуостров. Признават авторитета единствено на Танах, не приемат устната традиция и ортодоксалните равински тълкувания. Не зачитат авторитета на равините, имат свои религиозни лидери. Различават се от традиционната община по някои ритуали (не извършват посвещаването в "дете на заповедта"; не зачитат религиозни бракове, благославяни от равини; допускат едновременно приемане на месни и млечни храни и др.).

Самаритяни

Сектата има корените си в древна Палестина. Последователите й не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танах признават само Тора и книгата на Иисус Навин. Върнали се на палестинските земи през VI в., самаритяните не са приети от ортодоксалната юдейска общност. Понастоящем представляват малобройна сектантска група, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.

Дьонме

Секта, възникнала през втората половина на ХVII в. в условията на Османската империя; названието й означава обърнати, "ренегати" (тур.). Към нея принадлежат евреи, формално приели ислям, но оставащи "скрити юдеи". Понастоящем дьонме са около 20 хиляди, повечето говорещи турски език, а някои - ладино, езика на сефардските евреи.

"Черни евреи"

Сектантска група, появила се в САЩ през 60-те год. на ХХ в. Под водачеството на обявилият се за месия Ави бен Картър членовете на сектата, афроамериканци, провъзгласяват Израел за страна „майка“ на черните евреи, чийто "баща" са САЩ. Правят опит да се установят в земите на Израел, но са изтласкани оттам.