Синагогата е място за събиране и общи молитви, за отбелязване на юдейските празници. Думата е с гръцки произход, а смисълът й произтича от еврейското „Бет Кнесет“ (Дом за събрания). Мястото за жертвоприношения остава единствено Йерусалимският храм. Синагогите възникват, както се предполага, по време на вавилонския плен (VI в. пр. Хр.), когато евреите са били откъснати от достъпа до Йерусалимския храм. Те остават молитвен дом и свято място за четене на Тора. Но в тях хората се събират за общи беседи, както и за други дейности - всички дейности тук са осветени, доколкото са в отговор на вложения от Бога промисъл в историята.

Чувство на радостна удовлетвореност дават не видът и изяществото на храма и на произведенията на религиозното изкуство, а именно действията. „Ковчегът на завета“, в който са положени свитъци на Тора, е „светая светих“ в синагогата. Отделя го украсена завеса. Също както в древната скиния и в Йерусалимския храм, и в синагогите се поставя светилник (менора) вдясно от ковчега на Завета - светлината е символ на Божието присъствие.

Има площадка (бима), от която се четат текстовете на Тора. В синагогата се чува само човешки глас, не е допустимо музикално изпълнение - изключение прави рогът (шофар), който звучи на еврейската Нова година. Но има специален празник, на който се танцува - това е Симхат Тора (Радостта от Тора) хората танцуват, държейки в ръце свитъци на Тора.