Букв. „изучаване“. Корпус от религиозна литература, създаден на основата на обединение на Мишна (записаната устна Тора), и Гемара (Завършване; коментарни текстове).

Първоначално вариантите на Талмуда са два: йерусалимски (от ІV в.) и вавилонски (от V в.). Написани са от тълкуватели (амораим). Вавилонският Талмуд става основен извор на принципите на религиозното право, както и на богословски възгледи.