Тора, Невиим ве Ктувим (в абревиатура - Танах), т. е. Учението, Пророците и Писанията са откровените книги на юдеите.

Тора означава Учение. В по-тесен смисъл това е названието на петокнижието, първите пет книги, дадени чрез откровение на Мойсей на планината Синай: Берешит (Битие), Шмот (Изход), Ваикра (Левит), Бемидбар (Числа), Дварим (Второзаконие). В широк смисъл Тора се нарича изобщо религиозното учение на юдеите, тя бива уподобявана на вода за жадните.

Корпусът Невиим (Пророци) се разделя на Невиим ришоним, т. е. ранни пророци (Иисус Навин, Съдии, 1 и 2 Царства, 3 и 4 Царства) и Невиим ахароним, т. е. късни пророци: големи пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил) и малки пророци (Осия, Иоил, Амос, Авдий, Иона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия).

Корпусът Ктувим (Писания) включва следните книги: Псалтир, Притчи Соломонови, Иов, Песен на песните, Рут, Плач Иеремиев, Проповедник (Еклисиаст), Естир, Даниил, Ездра, Неемия, 1 и 2 Паралипоменон.

Тези 39 свещени книги съвпадат с канонизираните в християнството книги, обозначавани като Стар Завет. Записани са в периода между Х и II в. пр. Хр. Писмената Тора е утвърдена на основата на четири древни записани текста: Яхвист (от името на бог Яхве), Елохимист (от „елохим“ - множествено число на „бог“), изворните корпуси на Левит и Второзаконие. Словото в свещените книги е боговдъхновено, пророците са посредници в приемането на откровението.

Радостта от Тора

От II в. пр. Хр. датира и най-пълният дотогава запис на Библията - гръцкият „превод на 70-те“, или Септуагинта. В този вариант има апокрифни книги, които не са приети като канонични. От III в. се появяват и други текстове, предимно апокалиптични, възвестяващи нова ера на земята или възнесение на небето (Книга на Енох, четвърта книга Ездра, втора книга на Варух и др.), но те остават извън канононичния корпус. От апокалиптичните книги канонична остава само тази с пророчествата на Даниил.

Опитите за формален критицизъм на откровените книги, правени от Барух (Бенедикт) Спиноза и от лидера на еврейското движение за просвещение (хаскала) Мойсей Менделсон (ХVIII в.), срещат категоричен отпор от страна на ортодоксалните равини.