Богословските възгледи в ранния юдаизъм са вплетени в богатата тълкувателна традиция. Богословие в по-специфичен смисъл на думата се оформя в значителна степен под влиянието на елинистичната и християнската мисъл.

Първият опит за синтезиране на елинистична философия и юдейски възгледи прави Филон Александрийски (20 г. пр. Хр.- 45 г.). Богословските идеи кристализират във възгледа за единственост на Бога, в разбирането му като Бог-Творец, Свят, Справедлив, Човеколюбив и Милосърден, Бог на гнева, Премъдър Бог. Той е непостижим иначе освен в Откровението и направлява живота на човека и на света.

По принцип в ортодоксалния юдаизъм не се утвърждават догматични принципи, фиксиращи истините на вярата. В ранните възгледи на юдеите няма идея за възкресение, както няма и представи за безсмъртие на душата. Възгледи за възкресение се появяват, както се смята, предимно под влияние на зороастризма по време на владичеството на династията на Селевкидите над Палестина, а по-късно и под влияние на християнството. Представи за безсмъртието на душата се появяват вероятно под влияние на платонизма и неоплатонизма.

Опит за формулиране на веровите принципи прави средновековният философ Мойсей Маймонид (рави Моше бен-Маймон, ХII в.) от Кордова, повлиян от идеята за възкресението. Той постулира:

• вяра в съществуването на Създателя и на провидението;
• вяра в единствеността на Бога;
• вяра в безплътността на Бога;
• вяра във вечността на Бога;
• вяра в поклонението единствено на Бога;
• вяра в думите на пророците;
• вяра в това, че Мойсей е най-големият от пророците;
• вяра в откровението на Тора, осенило Мойсей на Синай;
• вяра в неизменността на Закона и откровението;
• вяра във всезнанието на Бога;
• вяра във въздаването според делата на този свят и на другия;
• вяра в идването на Месията;
• вяра в това, че Бог ще възкреси мъртвите.