Принципи на манихейството
Основни възгледи
Има множество хипотези за възможните влияния върху възгледите на Мани. Той се опитва да съчетае представи от гностични апокалиптични текстове и евангелия с еретичния за зороастрийците зурванизъм, с някои възгледи на мидийските маги, на християнството, будизма, юдаизма. Към тях примесва гностични постановки на различни автори (в сходен вид възгледи за две начала, Светлина и Мрак, и съответните им интерпретации, се откриват у сирийския гностик Бардезан, чиито съчинения, смята се, Мани е познавал), семитски езически вярвания, халдейска астрология.
Според основните принципи на доктрината две начала, Добро и Зло, са отговорни за живота на света и на човека, който протича в три ери. Добрият Бог е наричан Отец на величието, в различни източници още Отец на светлината, Цар на градините на светлината, Принц на светлината, Дух, Господар на рая, Бог на истината, Господар на всичко, Зурван и с други имена. В ерата на началото (на творението) той съществува в пет свои обиталища (разум, знание, мисъл, разсъдък, съзнание) отделно от носителя на злото, Царя на мрака (наричан още Дявол, Сатана, Велик Архонт, Ариман, Хюле, Материя, Желание и др), а първотворението (главното творение е първочовек с андрогинна природа) е прекрасно и добро, то е Майка на живота (изконна, праведна Майка).
Фрагмент от Арджант, илюстриран от Мани атлас на света
Фрагмент от Арджант
“Средната” ера, в която протича животът на човечеството, е ера на противоборство между двете начала тези две начала. Става дума и за второ творение, при което първочовекът е възвърнат от изконната Майка и Духа на живота към Отеца на величието, а светът е създаден от разчленените тела на архонти, синове на мрака. Демоните предприемат контратворение, при което двойка създадени хора (Адам и Ева), заченати и родени от „дъщерите на мрака“, стават начало на човешката раса, която е обречена на трансмиграции. В “крайната” ера, която се очаква да настъпи като миг, след последна битка носителят на зло ще е победен и ще се осъществи царство на Отеца на величието.
Всичко създадено има в себе си частици светлина от своя добър създател, които се оказват в материалното тяло. За душата (разумната душа) на човека тялото е затвор, в който тя е в непрогледен мрак, в нищо, в отсъствие на съществуване, “без приятели” и от който иска да се освободи. Знанието (гносисът) е средство за освобождаване, и то се тълкува като анамнезис, рекогниция (епигносис), допуска се Мани да е търсел негово сходство с просветляващата мъдрост в будизма (?). “Затворената” душа (“аз”) е забравила себе си, собствената си природа; анамнезисът е припомняне на тази природа, а с това и припомняне на Бога. Освобождаващото знание е знание и за света и неговата съдба. Вярата на човека е възможна само на основата на такова освобождаващо знание.
Манихейски жреци (и фрагмент от текст на согдиански)
Религиозна общност и религиозна практика
Религиозната общност, основана от Мани, има структура на йерархична пирамида. Основните религиозни групи са две – избрани и слушатели. Избраните са представени във висшите йерархични равнища: първите равнища са тези на избраните в тесен смисъл, начело е водачът първосвещеник (Мани и наследяващите го лидери); следват богословите, които имат ролята на апостоли и учители; свещенослужителите – епископи (ръководещи църковните общности и извършващи литургичното служение) и дякони; интенданти (управители на дома, презвитери). Четвърто равнище в йерархията са всички останали монаси: диригенти на хора, проповедници, писари, певци; те също принадлежат към избраните (в по-широк смисъл). Петото равнище е това на миряните.
Десет заповеди регламентират живота на манихеите: да се покланят само на върховния бог (Отеца на величието); да се грижат за чистотата на устата си (на това, което влиза и което излиза от нея); да не употребяват месо и ферментирали напитки; да не употребяват клеветни думи за пророците, вестителите на Бога; да не прелюбодействат; да помагат на онеправдания и да не са сребролюбци; да не следват лъжепророците и лъжесвидетелите (отстъпниците от манихейството); да не извършват насилие върху хора и други живи същества (да не се убиват, нараняват, измъчват и т. н.); да не крадат; да не правят магии, талисмани и чародейства. За монасите се въвеждат строги дисциплинарни правила, задължително безбрачие и принципи на аскетичен живот. Задължително за тях е спазването на пет обета: да говорят истината, да съблюдават ненасилие (вероятно по подобие на будисткия обет), да се придържат към определени норми на хранене (да не употребяват за храна месо), да съблюдават чистота на устата (както забрана за приемане на определени храни и ферментирали напитки, така и съблюдаване на чистота на словото, т. е. въздържане от злословие, богохулства и др.), да приемат блажената нищета. Религиозната практика на миряните има пет “опори”: спазване на заповедите (десет заповеди), молитва, милостиня, пост, изповядване на греховете.
Религиозната практика има два акцента: аскезата и литургичното служение, приобщаващо миряните. Като жертвени дарове се принасят плодове, носещи в себе си частици светлина, и се вярва, че при изяждането им тази светлина се освобождава (когато избраните, светците ядат тези плодове, светлината се инкорпорира в телата им и ги просветлява).
Централен празник на общността става Бема, денят на смъртта на Мани, в който се припомня делото му.
Уйгурски ритуален танц на Слънцето
Начало Религии Манихейство Принципи на манихейството
