Мезоамериканските религии придават облика на относително обособени, но и намиращи се в приемственост култури в централноамериканския район в периода между около 1500 г. пр. Хр. до 1521 г., когато испанските конкистардори завземат тези земи. „Мезоамерика“ е понятие, с което се обозначава район, обхващащ по-голямата част на днешно Мексико, Гватемала, Салвадор, Белиз, както и райони от Никарагуа, Хондурас, Коста Рика. Известно е, че най-високо развити в цивилизационно отношение са маите и ацтеките. Техните религиозни култури се оформят в приемственост с предходните религии на олмеки, толтеки и др.

В историята на мезоамериканските култури се различават три главни периода: формативен, т. е. период на формиране (1800 г. пр. Хр.-200 г.), класически (200-900 г.) и посткласически (900.1500 г.).

Най-древните мезоамерикански ритуални центрове, Сан Лоренцо и Ла Вента, са основните средища на културата на олмеките. Вероятно в границите на формативния период се е утвърдила и културата с център град Теотиуакан. Данни от археологични проучвания и немного писмени източници, идващи предимно от маите и ацтеките, са основните извори за реконструиране на специфичните мезоамерикански религиозни възгледи и традиции и на относително цялостния облик на тези култури.

Храмът на маите в Чичен Ица