Богове и митове

Почетаните от ацтеките божества са много, според някои източници около 1600. Много от тях са известни от древните вярвания, но факт е също така, че писмените източници за тези древни вярвания са много по-оскъдни и не ни позволяват да направим адекватна сравнителна характеристика на предацтекските и ацтекските вярвания.


Ометеотл


Ацтеките споделят митологичните представи за висшия бог Ометеотл („Дуален бог“), примордиален източник на всичко, който живее „на тринадесетото небе“ и, както се интерпретират възгледите им, по-скоро съществува без да действа. В своята по същество монодуална, недвойствена природа той олицетворява съвършенства като всемогъщество, всезнание, всеприсъствие. Източник е на човешкия живот, той изпраща душите, проникващи в утробите на майките. Бог Ометеотл сам по себе си остава забулен в мистерията на недостъпна отвъдност и към него няма установен култ. Сам по себе си той олицетворява примордиален хаос, потенция за пораждане на всичко различно от себе си. В Ометеотл се поражда първото раздвояване. Според мита „в мъглявина и в мълчание“ се ражда двойно божествено начало: Ометекутли и Омесиуатл („господарят и господарката на нашето съществуване“), мъжки и женски аспект на висшия бог, разбирани като създатели и като присъстващи във всички религиозни ритуали.

Така от Ометеотл се ражда животът, а от него – други богове. Първи се раждат четири божества: Червеният Тескатлипока (Димящото Огледало), бог на изтока; Черният Тескатлипока, бог на севера; Кетцалкоатл, белият бог покровител на запада; Уитцилопочтли (Колибри от юг, Колибри отляво; Вълшебен колибри), синият покровител на юга, безтелесен млад воин.

мит за сътворението

Оставайки неподвижни в продължение на шестстотин години, четиримата божествени братя замисляли реда на света, който ще бъде създаден. Тогава Кетцалкоатл и Уитцилопотчли създали огъня, четиримата създали „половината“ Слънце и първата двойка хора. На мъжа, Ошомоко, разпоредили да култивира земята, а на жената, Сипактонал – да преде, да тъче и да извършва обреди със царевични зърна. Те създали още календара, бога на царството на мъртвите Миктлантекутли и неговата съпруга Миктлансиуатл, бога на дъжда Тлалок (множеството тлалоци в Тлалокан той сътворил сам) и неговата сестра Чалчиуитликуе, тринадесетте небеса, земята (Тлалтекутли). За сина на първата двойка хора, Пилцинтекутли, създали съпруга от косите на богинята Шочикетцал. Тъй като полуслънцето не осветявало достатъчно земята, боговете решили някой от тях да жертва себе си и да стане Слънце. Първи станал Слънце Тескатлипока и така започнала епохата Четири Ягуар или Слънце на Ягуара.

мит за сътворението в петото слънце

Според мита за Петте Слънца във всяко Слънце, т. е. във всяка свещена епоха светът се създава отново. След като хората били унищожени в края на Четвъртото Слънце, боговете изпратили Кетцалкоатл в подземното царство Миктлан, царство на мъртвите, за да създаде нови хора от костите на древните. Те били ревностно пазени от владетеля на Миктлан Миктлантекутли, който поискал Кетцал да обходи неколкократно подземието, свирейки на раковина. Кетцалкоатл успял да направи раковината свиреща с помощта на червеи, които пробили в нея отверстия, и пчели, зажужали в нея. Неговият двойник, науатл (а това е неговият брат близнак Шолотл, бог на Вечерната звезда) му помогнал, отклонявайки вниманието на Миктлантекутли. И макар че костите били изкълвани от птици, богинята Киластли (покровителка на родилките) ги стрила на прах, Кетцалкоатл ги напоил с кръв от детеродния си орган (първообраз на ритуалното кръвопускане при ацтеките) и от тях след покаяние на Кетцалкоатл и още петима богове били създадени новите хора - живеещите в епохата на Петото Слънце. Мястото, където били създадени, е Тамаончан („мястото на Облачния Змей“), ритуалният център на олмеките и град, който е в митологичните представи на мезоамериканците е преизобилно, „райско“ място (отъждествяван е с митологичния град Толан, с митологизирания Теотиуакан, с небесното царство на Тлалок – Тлалокан). Този мит също разграничава ацтеките като имащи културен произход - създадени в сакрален град от бог, който има специфична културотворческа мисия и е същевременно и културен герой – от примитивните (диви) племена (обикновено отъждествявани с чичимеките).

 

Уитцилопочтли


Уитцилопочтли (“Колибри отляво”) е бог на Слънцето и на войната. Според креационисткия мит е един от четиримата синове на Ометекутли и Омесиуатл и “господар на Юга”. Заченат е непорочно от богинята Коатитликуе на митичния хълм Коатепек чрез перо от колибри, паднало от изпратена обвита в пера топка. Почита се като специален покровител на ацтеките, извел ги от Астлан към свещената земя на остров Тескоко в долината Анауак - смята се, че именно той е поставил орел върху кактуса нопал, за да обозначи тази земя. Древните представи за колибри като символ на слънцето се свързват с идентифицирането на Уитцилопочтли като въплъщение на бога на Слънцето Тонатиу, а също и с Тескатлипока – затова е възприеман и като “син Тескатлипока” и “син колибри”. Олицетворява небесната синева, жизнеността и силата на новото, младо слънце. Воинската му мощ се изразява в способността му да надделява над силите на нощта и на мрака, още при раждането си отблъсквал Луната и звездите със слънчеви лъчи и “огнени змии”. Всеки ден слънцето изгрява според поклонниците на Уитцилопочтли защото той успява да се пребори със силите на нощта и да поддържа живота на дневното светило, а с това и живота на хората. Затова се смята за покровител на воините и в облика на могъщ Орел пази култовите общности на “воините орли”. В изображенията е с воински атрибути, косите му са като орлови пера.

На Уитцилопочтли е посветен Великият храм в Теночтитлан, наричан още “Синьото небе”. Главната му статуя в храма е от дърво и оцветена в синьо. Култът към него има характера на официален държавен култ. Почита се като специален покровител на Теночтитлан. Смята се, че като част от предприетите религиозните преобразувания император Тлакаелел (1397-1487) е издигнал в ранг наравно с Уитцилопочтли по-древни божества, преди всичко бог Тлалок. С името на този император се свързват и т. нар. “войни на цветята”, организирани, за да могат да бъдат взети пленници, които да бъдат принесени в жертва, за да се “поддържа животът на Слънцето” (според исторически извори именно по негово време са извършени най-много човешки жертвоприношения). Специалните празници на Уитцилопочтли са два пъти в годината. Принасят му се човешки жертви (пленени воини); смята се, че жертваната кръв му дава нови сили за битката му със силите на мрака. На празниците му се приготвя ритуален хляб с мед с неговото изображение и частица от него приемат всички.

 

Тескатлипока


Тескатлипока (Димящото огледало) се почита като бог на севера и на студа, на нощното небе. В креационисткия мит е в два облика – като черен и червен Тескатлипока. Безспорен е неговият древен произход (от традицията на олметике и на толтеките), това се съгласува и с представите за него като за слънце на първата епоха, Слънце Ягуар (негов науал, дух двойник, е дух Ягуар). Протагонист е на бог Уитцилопочтли и антагонист на бог Кетцалкоатл. Възприема се предимно като страховит и причиняващ беди. Тъй като вижда дори в нощта (негов атрибут е магическа пръчка с отверстие, през което вижда скритото; нощем странства в облик на острие или на жертвена кръв), знае всички тайни и определя съдби на хора и народи, още при раждането на детето предопределя бъдещето му. Негов неиконичен образ е огледало от черен обсидиан или хематит, което изпуска кълба дим – с тях той унищожава противниците си. Тези особености въплъщава черният Тескатлипока. На празниците, посветени на него, му се принася в жертва изобразяващ го, облечен подобно на него избран по физическа красота юноша.


Червеният Тескатлипока,

покровител на Изтока, има благотворно действие, най-често е отъждествяван с древния бог Шипетотек.

 

 

 

 






Кетцалкоатл


Кетцалкоатл (Змей с изумрудени пера), белият покровител на Запада, наричан още “бял Тескатлипока”, е свързан в митологичното съзнание на ацтеките със създаването на хората на Петото Слънце, почитан е като творец и като “отец”, смята се за всеприсъстващ и за добродетелен. Специалното му място в пантеона като културоформиращ бог е повлияно от религиозната традиция на Теотиуакан и на толтеките, чиито духовни наследници са ацтеките. Покровител е на жреците. Почита се като бог на вятъра в облика Еекатл („Вятър“), в тази своя ипостаса той успява да задвижи, духайки, слънцето в петата епоха (Петото Слънце). Важна негова ипостаса е Тлауискалпантекутли, бог на Венера (Утринната звезда). Той става носител на плодородие, защото изпраща небесни води (постепенно бог Тлалок започва да се свързва по-скоро с наземните и подземните води) и носи младата царевица. Негов двойник близнак (науал) е Шолотл. В жертва му се принасят предимно птици.

Ацтеките вярват в легендата за завръщането на въплътения Кетцалкоатл и приемат предвождащия испанските конкистадори Е. Кортес за завръщащия се Кетцалкоатл. Възползвали се от това, завоевателите причиняват гибел на мощната империя на ацтеките и на тяхната култура.

 

Тлалок


Тлалок (“Който кара да расте”) е древен бог на дъжда, чиято функция се определя от това, че дарява благотворни води. Култът към него е характерен за всички мезоамерикански религии. Той става Слънце в третата свещена епоха, Слънце на Огнения дъжд. Според вярванията неговото преизобилно обиталище, Тлалокан, населено с множество тлалоци джуджета, се намира високо в планините над Мексиканския залив. Той изпраща дъжд от делва, но може да причини и засуха, да изпрати гръмотевици, мълнии (характерен атрибут е тоягата мълния в ръцете му), заледявания. До Главния храм в Теночтитлан е издигнат храмът на Тлалок; вероятно на широко разпространения култ към Тлалок е придаден по-висок държавен статут от император Тлакаелел. Жертви му се принасят във водите и това са удавени деца - смята се, че те попадат в Тлалокан. Тлалокан е мястото, където отиват след смъртта си и онези, които са убити от мълния, удавени или имат болести, причинени от Тлалок (ревматизъм, подагра и др.)

 

Тонатиу


Тонатиу (“Слънчице”) е бог на Слънцето, почитан като Слънцето на настоящата, пета епоха. Наричан е още “Младият господар” (Пилцнтекутли) и в митологичните представи е юноша, от чиято младост зависи животът на хората. Изобразява се в благоприятния червен цвят, в символното изображение на ацтекския календар заема централното място. В ипостасата си Куаутемок (“Спускащ се орел”) е почитан като небесен воин, покровител на воините-орли. Загиналите в битки попадат в неговото обиталище – Тонатиукан. В него отиват и жените, починали по време на раждане. В името на това да се поддържат силите му и да не остарява, му се принасят жертви воини.

 

Местли


Метстли (Луна) е бог на Луната, нощното светило на петата епоха. Покровителства нощното небе и земеделците. Отъждествяван е с бога на нощната луна Текистекатл. Изобразява се като млад мъж, но и в женски ипостаси, в които е отъждествяван с лунните богини Йоултиситл и Койолшауки. Изтъкнатият преводач от науатл Мигел Лео-Портиля смята, че названието Мексико произхожда от “метстли” и “шиктли” (“пъп”, “средина”) и означава “пъпът на Луната”.

 

 

Шиутеуктли


Шиутекутли („Господар на годината“) е бог на огъня, олицетворяващ неугасващия огън на съществуването, покровител на сакралния център на света (в една от ипостасите си е наричан Тлалшиктеника, „Който седи в пъпа на земята“), присъстващ в храмовия огън. Той е благодатно освещаващ, но и всепоглъщащ. Олицетворява живота след смъртта, светлината в мрака. В по-древния си облик е бог и на вулканите, на подземния огън. Той е и древен по произхода си, и е възприеман като старец (Уеуетеотл, „Много стар бог“). Чрез разгаряния от него свещен огън се освещават местата, на които се издигат храмове. Особено важното място му е отредено на празничния ритуал на Новия огън.

 

 

 

Сиуакоатл


Сиуакоатл (“Жената змия”) е почитана в мезоамериканските религии като велика богиня на земята и на войните, майка на Мишкоатл. У ацтеките е покровителка на раждането. В тази ипостаса е именувана предимно Киластли, имено в този свой облик помага да се създадат в епохата на Петото Слънце. Превръща в духове душите на жените, умрели по време на раждане (смятани за храбри като воини). Принасят й се много човешки жертви, защото изразява жаждата на боговете за нови сили, придобивани чрез кръвни приношения; в този облик се откроява предимно функцията й на воинстваща богиня.





Тонанцин



Тонанцин (“Нашата майка”) е ипостас на Сиуакоатл, изразява ролята й на създателка на хората, смята се за обитаваща планински райони и хълмове, където й се издигат храмове. Коренните мезоамериканци възприемат явяващата се по чудесен начин Дева Мария от Гваделупа като свързана с Тонанцин (дори като нейно въплъщение), на хълма Тепияк на мястото на древния храм е издигнат нов – на Света Богородица - но там продължават да се отбелязват празниците и на Тонанцин.

Ипостаса на Сиуакоатл е и Иламатекутли (“Старата господарка”), покровителка на земята и на царевицата.

 

Коатликуе


Коатликуе (“Тази, която е в змийска одежда”) е майка на Утцилопочтли, заченала го от паднало от топка върху дрехата й перо от колибри, когато се изкачила на свещения хърм Коатепек. Едва родилият се Уитцилопочтли я защитил от гнева на другите й деца на свещения хълм Коатепек. Богиня Майка на земята и на огъня, пораждаща всеки ден из себе си слънцето – самия Уитцилопочтли. Смятана е и за майка на Кетцалкоатл и близнака му Шолотл. Почитана е като като даваща живот на растенията, богиня на плодородието, на възраждането, на южните звезди. Същевременно е и страховита богиня на смъртта, защото може да погълне всичко живо.

Понякога с нея е отъждествявана Теоинан, почитана също като майка на боговете и богиня на земята.

С Коатликуе и с Теонинан е отъждествявана и Тоци (“нашата баба”), богиня на земята, покровителка на лекарите и акушерките. На Тоци са посветени дните на голямото измитане и измиване (очпанистли).

Сред земните богини е и Тласолтеотл (“поглъщаща мръсотиите”), богиня на прегрешенията и очищението, покровителка на греховната любов. Култът към нея има най-древен произход – смята се, че тя възпроизвежда в ацтекския пантеон древната “богиня с коси”, древна дори за олмеките.

Шокотл е бог на огъня и на звездите, който е и психопомп - отвежда душите в Миктлан, царството на мъртвите.

Чалчиутликуе (“Тази, която е в одежди от нефрит”) е богиня на речни и езерни води, съпруга на бог Тлалок, направляваща водите; изпратила поглъщащите води (потопа) в края на Четвъртото Слънце.

Уиштосиуатл („Солената жена“) е богиня на солените води и на солта, сестра на Тлалок, покровителка и на разгулния живот.



Сентеотл е бог на младия маис (царевица), покровител на царевичните злакове и на земеделците, съпруг на богинята Шочикетцал.

 

 

 

 

 







Шилонен (“майка на младия маис”) е женско съответствие на Сентеотл, съпруга на Тескатлипока. Култът към която е свързан с надеждите за добра царевична реколта. Покровителка е на домашното огнище, на бедняците. На пролетните й празниците й се правят приношения на цветя и напръскани с кръв тръстики. Отъждествявана е с Чикомекуатл, която трябва да бъде умилостивена, за да израсте новата царевица – всяка есен преди засяването на маиса й се принася в жертва девойка.

 

 

 




Шочипили (“господар на цветята”) е бог на любовта, на цветята, на танците, песните и игрите. Покровителства художниците и скулптурите, както и участниците в ритуалните игри на топка.

 

 

 

 

 







Шочикетцал (“цветно перо”) е сестра близначка на Шочипили, богиня на цветята и любовта, покровителка на бременните жени. Почита се и като покровителка на художествените, а също и на тъкаческите умения.

 

 

 

 

 

 

 



свещено пространство

В митологичните представи на ацтеките свещеното пространство има ясно подредена вертикална и хоризонтална структура. Ацтеките приемат мезоамериканския мит за “тринадесет небеса” (посочен в раздела за толтеките), най-високото от които е Омейокан, “мястото на дуалността”.

Подземният свят има според митологичните представи девет равнища. Най ниското е Миктлан, царството на мъртвите.

Сакралният център на света е топосът на свещения огън, покровителстван е от бога на огъня Шиутекутли. Изтокът в митологичните версии има двама покровители – богът на дъжда Тлалок, властителят на преизобилния Тлалокан, и Мишкоатл, богът на облачното небе и звездите. Югът е свързван с бог Шипетотек, древен бог на посевите и реколтата, и от Макуилшочитл. Западът е покровителстван от Кетцалкоатл в ипостасата му на бог на Венера (Тлауискалпантекутли).

*

Божественото присъствие намира израз и в множество явявания (йерофании), които могат да бъдат както в природни реалии (планини, води, вятър и т. н.), така и персонално (преди всичко в жреците, но още и в управниците, воините, прародителите). Сред тези духове (теотли) особено важна е ролята на даващите различни наставления (духове теомами). В съответствие тези анимистки представи разпространение имат и шамански практики.

 

 


Начало > Религии > Мезоамерикански религии > Религия на ацтеките > Богове и митове


Реклама