Жреци и ритуали

жреци

Към храмовете се установяват училищата на ацтеките, които стават известни с високата си грамотност. Жреците по правило се обучават в училищата от висшата образователна степен - калемак - в които се получава широка обща подготовка и които подготвят и бъдещи управници. Изучават се свещената история, възгледи за боговете и за човешкото съществуване, морал, риторика, поетично майсторство, художествени изкуства, музика, законодателство, математика, астрономия. Кратката формула на това образование е „цветя и песни“. Разбирането за „цветя и песни“ е религиозно, така се схваща начинът на присъствие на божествата в живота на хората. В училищата преподават тламатини (“знаещите нещата“) – философи в най-широк смисъл, интелектуалният елит на ацтеките. Има данни за това, че от средите на тламатините са отправяни възражения срещу някои религиозни ритуали, по-конкретно срещу човешките жертвоприношения.

Жреците изпълняват специфични функции в различните храмове и броят им е голям; в началото на ХVI в. само във Великия храм в Теночтитлан те са близо пет хиляди.

 



ритуали

Ритуалите се извършват култовите комплекси – теокали – включващи храмове, площадки, игрища за олама и специални свещени места. По данни от времето на завлядяването им от конкистадорите ацтеките за имали около 40 хиляди храма.

Кръвните жертвоприношения са широко разпространени. Повечето ритуали включват кръвопускане от собственото тяло чрез нараняване на различни органи (език, уши и др.). Мотивите за кръвното приношение се коренят преди всичко в разбирането на кръвта като носителка на жизнени сили, като асоциирана с душата, а предобразът на такова жертвоприношение в митологията е жертвата на Кетцалкоатл при създаването на хората на Петото Слънце. Ацтеките вярват, че така даряват на Слънцето нови сили да изгрее.

Човешките жертвоприношения са със сходни мотиви, но в различните ритуали тази потресаваща форма на жертвоприношения има свои особености. Те се срещат по същество във всички мезоамерикански религии. Специфично при ацтеките е, че придобива особена значимост принасянето в жертва на пленени воини. То има своя предобраз в жертвата при митичния хълм Коатепек, чрез която е заченат и роден бог Уитцилопочтли.

Според представи на индианците науа, които представи са древни и идват още от олмеките, в главата на човека се съсредоточава божествена енергия тонали. Тонали се излъчва като топлина на слънцеви лъчи от самия бог Ометеотл и той я изпраща още в утробата на майките. Тонали се черпи от слънцето, от топлината на огъня, от тонали на близки хора. Когато се принася в жертва глава, тази „освободена“ енергия увеличава тонали на даряващите жертвата и се възвръща към почитаните божества, за да им придаде нови сили.

Принасянето в жертва на сърце е част от ритуалите от воински тип, главно от посветените на бог Уитцилопочтли. Според ацтекските вярвания в сърцето се съсредоточава божествена енергия, наричана теолиа. Теолиа определя силата на ума и на чувствата, притежават я всички, но в различна степен. В най-висока степен тя се концентрира у жреците, у теотл ишипла (изобразяващите божествата в ритуалите), у воините. Тя прониква и другите живи същества, животни и култови обекти, концентрирана е в „сърцето“, в сърцевината на всичко. При принасянето в жертва на сърце тя се „освобождава“ и се предава като жизнена сила.

Специфична форма на жертвоприношение на пленени воини са битките с копия срещу ягуари и орли, представляващи част от култовите действия, посветени на бог Шипетотек („нашият вожд с одрана кожа“), отъждествяван с червения Тескатлипока. Воините са почти без дрехи и с дървени копия и без възможността да останат живи срещу ягуара или орела, символизиращи воинските общности на ацтеките. Тъй като според мита Шипетотек снел от себе си кожата си, за да нахрани хората, а после се появил пред тях в нова кожа, жреците в този ритуал навличат върху себе си кожата на жертвите и изпълнвяват ритуални танци.

Особено място в ритуалите има изобразяването на божествата, демонстрирането на бог в човешки облик (теотл ишиптла). В повечето ритуали теотл ишиптла, или както испанците ги наричат, омбре диас, участват в церемониалните процесии, песните и танците, потвърждавайки присъствието в обредите на самите божества. Но често те именно са предназначените за съответното жертвоприношение. По правило биват избирани по добри физически данни и биват подготвяни за мисията си. Теотл ишиптла участват в култа и с духа си, и с тялото си; тялото им трябва да бъде в ритуала „мястото“ на пределна концентрация на божествени енергии – тонали и теолиа.

Теотл ишиптла имат важно място в изпълнението на ритуалните танци. Танците, песните, изпълнението на музика и драматизациите имат богат символен език. За участието в тях и в игрите олама се обучават и определят особено способни юноши.

Ритуалите включват като свои компоненти, разбира се, и множество дарствени приношения на боговете – храна, цветя, тръстика, вотивни изображения и др.

 


Ритуален танц около бог Кетцалкоатл и двойника му Шолотл


Ритуалът на Новия огън

Най-важният за религиозната общност е ритуалът на Новия Огън, това е и централният религиозен празник на ацтеките. Той се провежда веднъж на 52 години в съответствие с разбирането за 52-годишен цикъл на съгласуване на слънчевия и лунния календар (когато съзвездието Плеади е в зенита си), с изтичането на който светът е заплашен от унищожаване. Ритуалът е предназначен да възобнови живота на света чрез Нов Огън. Той се нарича още „свързване на годините“ (тошиумолпилия), защото свързва изтичащия със следващия 52-годишен цикъл.

В навечерието на церемонията се „заличава“ всичко старо – изчиства се, „давят“ се във вода старите статуи, всички огнища се загасят. Тъй като тогава злите духове са най-активни и заплашват се вселят в хората, хората не оставят децата си да спят дълбоко (за да не се превърнат в гризачи), а жените биват залоствани хамбарите, за да са недостъпни за тситсимиме.

Ритуалът започва във Великия храм в Теночтитлан. За жертва се предназначава пленен воин. Жреците се обличат в одеяния типични за различни божества, символно „изобразяват“ тези божества. Процесията им се придвижва от храма към другия център на този ритуал – Хълма на Звездите край града. Тук трябва да се разгори Новият огън от гръдта на принасяния в жертва, хвърлян в огън пленник. Сърцето му се принася на боговете като „храна“. Това трябва да се направи точно когато съзвездието пресече меридиана (един от жреците наблюдаава това събитие и дава знак). Всички граждани извършват ритуално кръвопускане (обикновено от ушите си).

 


Ритуалът на Новия огън

Разгорелият се Нов огън върху жертвеното сърце с церемониално шествие се завръща в Главния храм. През крайградските води лодката с жертвеното сърце плава под звуците на барабани и други ритуални инструменти. Огънят се оставя върху олтарната статуя на бог Уитцилопочтли, а частици от този огън участващите в ритуала отнасят в домовете си. Оттук се отнасят факли, с които се разпалва наново свещеният огън и в храмовете в другите градове на империята.

 

Ритуалът Токскатл

Важно място в ритуалния цикъл има и празникът Токскатл, посветен на бог Тескатлиплока. В центъра на празника е предварително избран пленник воин. Той е избиран по физически белези, лицето и тялото му трябвало да са съвършени, без никакви дефекти. След това дълго време е обучаван на военно, ораторско и музикално изкуство. Той трябва да бъде подготвен така, че да стане жив образ на бога, да изрази живото присъствие на бога, да се приеме от вярващите като негово въплъщение. Една година преди празника, на който трябва да се жертва, той се движи като предрешен бог Тескатлипока, съпътстван от своя свита, обхожда ритуални места в различни градове, като свири, танцува и пее. За двадесет дни му се отдават предрешени като богини на плодородието млади жени. Когато настъпи празникът, сам се изкачва по стъпалата към ритуалната площадка на храма. Жреците изваждат сърцето му, вярвайки, че така дават на Слънцето нови сили, защото от сърцето се излъчва теолия, концентрирана в него божествена енергия. Тялото на жертвата свалят по стъпалата (както постъпват със знатните жертви), а главата му оставят върху кол, за да бъде виждана и бог Тескатлипока да бъде умилостивен.

 


Токскатл

 

религиозни игри

Олама

Ритуалната игра на топка има широко разпространение и в култовата дейност на ацтеките. Всички ритуални зони имат тлачтли, площадки за олама. Играта възпроизвежда космическото противоборство между силите на светлината и на мрака, което според ацтеките никога не престава - Слънцето всеки ден изгрява, побеждавайки мрака. Игровата площадка е като сакрално подземие, утроба, от която Слънцето трябва да се роди отново и играчите се съревновават за правото да го изведат оттам. Особен смисъл придобива символиката на каучуковата топка – според мита за непорочното зачеване на Уитцилопочтли перото от колибри било спуснато върху богиинята Коатликуе от покрита с пера топка. Така топката изразява символно потенцията за ново раждане, за възраждане в сила и мощ. Иициационният характер на играта, потвърждаван с кръвна жертва, е обоснован от представите за създаването на хората на Петото Слънце, заради което Кетцалкоатл е пролял своята кръв. В противоборство се определя жертва, която да бъде принесена като „отговор“ на тази божествена жертва. Така общността се възражда и придобива ново равнище на ритуално (смислово подредено, надделяло над хаоса) единство. А играта придобива черти на драматизиране на космологичния сюжет, на своеобразна театрална „мистерия“.

 


Богът на огъня Шиутекутли принася в дар топка за олама

У ацтеките играта се асоциира и с богинята Шочикетцал – каменните пръстени маркери, в които топката трябва да попадне, са нейни символни изображения. Според интерпретациите топката е като душа, която символно умира в утробата на Шочикетцал, за да се роди отново, да се превъплъти. Игрището в Теночтитлан се нарича още „огледало“ и играта пресъздава или има за цел да препотвърди прорицанията на шаманите или предсказанията на древните митове (гаданията с помощта на обсидианови огледала са широко разпространени). Игрите се наблюдават от всички, битките спират и другите дейности се ограничават.Участието в олама става в ацтекското общество привилегия на знатните. В училищата момчетата се подготвят специално за играта и за по-нататъшно участие в нея се определят особено способни юноши, които до голяма степен се „професионализират“ и игрите стават за тях специфичната форма на участие в религиозния култ. Екипировката на участниците става все по-солидна и скъпа, в знатните родове тя се предава по наследство.

 


Тлачтли в ацтекски ритуален център в Монте Албан

 

Патоли

Патоли е игра с култов смисъл, която придобива особена популярност сред ацтеките. Играе се върху дъска, на която са очертани 52 квадратчета, разположени в Х-образна форма. Тази форма разделя плоскостта на четири квадранта, т. е. възпроизвежда се структурата на сакрално пространство. Броят на квадратчетата отговаря на броя на годините на един ритуален цикъл. Всеки играч играе с шест камъчета в различен цвят, придвижването им по полетата се определя от хвърляни своеобразни зарове - бобени зърна с обозначения (играта на табла наподобява патоли). Целта е всеки да подреди в един ред три камъчета. Провеждат се състезания по патоли с крупни залози и увлечените в обзалаганията губели понякога къщите си, земеделските си участъци и зърнените си запаси. Някои дори стигали дотам, че трябвало да продадат в робство жена си или свое дете, но понякога предпочитали сами да станат роби.



Танц на ацтеки от Анауак



Начало > Религии > Мезоамерикански религии > Религия на ацтеките > Жреци и ритуали


Реклама