Свещено време и календар

мит за петте слънца

Този мит, приет от толтеките, е характерен за мезоамериканската религиозна култура от класическия и посткласическия период период. Ацтеките го приемат от толтеките, но вероятно той има древен произход. Според този мит тъй като било сътворено половината Слънце, във всяка от свещените епохи един от боговете жертва себе си и става Слънце.

През Първото Слънце, Четири Ягуар (Науи Оцелотл, или още Оцелотонатиу, „Слънце на ягуара“), Слънце станал бог Тескатлипока – ягуарът е негов символ. През тази епоха живеели създадени от боговете хора исполини, които не обработвали земята. Слънцето не се движело в нужния ритъм – по пладне вече настъпвала нощ и ставало тъмно и студено. Кетцалкоатъл ударил с тоягата си Тескатлипока, той паднал във водите, превърнал в ягуар и, излизайки на сушата, погълнал хората исполини. Нямало Слънце в продължение на 676 години и на земята нямало хора. Краят на Първото Слънце настъпил в четвъртата година Ягуар. (Всяка епоха обхваща няколко 52-годишни цикъла и завършва в последния ден на съответния цикъл.)

През Второто Слънце, Четири Вятър (Науи еекатл, или още Еекатонатиу, „Слънце на вятъра“) бог Кетцалкоатл жертвал себе си и станал Слънце. На земята отново заживели хора и били благополучни. Но бог Тескатлипока ударил Слънцето и то паднало на земята. Тогава се надигнали ураганни ветрове, които унищожили всичко и погубили повечето хора, а останалите се превърнали в маймуни. Изминали 676 години в четвъртата година Вятър настъпил краят на Второто Слънце.

Третото Слънце, Четири Дъжд (Науи Кияуитли, или още Кияуитонатиу, „Слънце на дъжда“), е епохата, когато Слънце става Тлалок, бог на дъжда и небесния огън. След като изминали 364 свещени години, Кетцалкоатл причинил огнен дъжд – лумнали пожари, отворили се кратери на вулкани, повечето хора загинали, а останалите се превърнали в птици. Краят на Третото Слънце настъпил в годината на четвъртия Дъжд.

През Четвъртото Слънце, Четири Вода (Науи атл, или още Атонатиу, „Слънце на водата“), бог Тлалок направил Слънце своята сестра – богинята Чалчиуитликуе („Тази, която е с пола от Зелен камък/тюркоаз“). Но бог Тескатлипока направил така, че поройните дъждове да не спират, и земята била залята от наводнения, които погубили хората и другите живи същества, а оцелелите (във вариант на мита един мъж и една жена) се превърнали в риби. Така Четвъртото Слънце продължило 312 години и в четвъртата година Вода настъпил краят му. Боговете върнали рухващото небе отново на мястото му, но нямало кой да живее на земята.

Тогава боговете се събрали и решили храбрият бог Кетцалкоатл да се спусне в подземния свят, Миктлан, и отново да създаде хора, изнасяйки оттам кости на мъртвите. След много перипетии и в противоборство с владетеля на подземието Миктланатекутли Кетцалкоатл успял да изнесе част от костите на древни мъже и на жени. От тях били създадени нови хора.

Петото Слънце, Четири Движение или Земетресение (Науи Олин, или още Олитонатиу, „Слънце на движението“), е последната епоха, която трябва да завърши със земни трусове.

То е създадено в свещения град Теотиуакан. Тук се събрали боговете, за да решат кой да стане следващото Слънце, за да се разкъса непрогледният мрак. В началото никой от тях не желаел да жертва себе си, но все пак се появили двама – богатият бог Текусистекатл и бедният бог Нанауацин – които се съгласили на тази жертва. След очищението си Текусистекатл принесъл в дар на боговете кетцалови пера, зрлато и нефрит, а Нанауацин – борови клонки и дървесни плодове, напоени със собствената му кръв. Нанауанцин се осмелил пръв да се хвърли в жертвения огън, а облеченият в разкошни одежди Текустикетатл се засрамил от страха си и го последвал. Появили се едно след друго две Слънца – Нанауанцин, превърнал се в бога на Слънцето Тонатиу, и Текускитекатл. Тъй като на боговете не се харесало, че светилото, в което се превърнал Текускитекатл, свети ярко, един от тях хвърлил в него заек и така го превърнал в Луна, затова и сега на Луната се вижда петно с очертанията на заек.

Това обаче не било достатъчно, за да задвижи Слънцето от изток на запад, и след жертвата на всички богове то не помръдвало. Тогава Кетцалкоатл духнал силно и задвижил Слънцето от изток на запад. Така започнала петата епоха. В нея скелетовидни зли духове, тситсимиме, причиняват нещастия и могат да унищожат хората и другите живи същества.

Петото Слънце е последната епоха в живота на човечеството и може да се приеме, че за ацтеките са характерни есхатологични нагласи, т. е. възгледи за край на пространствено-времевия свят.

ритуален календар

Календарите на ацтеките са два – слънчев и лунен. Слънчевата година има 365 дни, а лунната, ритуалната година – 260 дни. Слънчевата година има 18 месеца по 20 дни и пет дни в края на годината, които се смятат за нечисти и неблагоприятни. Петдесет и двегодишен е цикълът, през който двата календара трябва да бъдат синхронизирани отново. Опасността от нови катастрофи на земята се появява през всеки период от 52 години. Затова и на всеки 52 години, по-точно в края на всеки 52-годишен период, се извършва основният религиозен ритуал, ритуалът на Новото Слънце.

Календарите са разработени на основата на щателни астрономически наблюдения. Самите ритуални съоръжения са конструирани така, че да могат да се извършват тези наблюдения, които са част от самите ритуали. Петдесет и двегодишният цикъл (18980 нощи) съвпада с установеното в наблюденията преминаване на съзвездието Плеади през меридиана , през точката на зенита (което се случва точно в полунощ само веднъж годишно, при все че като явление се наблюдава всяка нощ).

Върху ацтекския каменен календар са обозначени символно четирите отминали митологични епохи. На 13 акатл (13 тръстика) започва петата епоха, Четири Земетресение или Слънце на земетресенията, обозначена с намиращото се в центъра Слънце на земетресенията (Олин Тонатиу).



Двадесетте дни с техните названия

  1. Символът на Севера
  2. Оцелотонатиу, Слънце на Ягуара (първата епоха)
  3. Слънчев лъч
  4. Тонатиу (богът на Слънцето) държи в ноктитите си човешки сърца
  5. Атонатиу, Слънцето на Водата (четвъртата епоха)
  6. Тонатиу среща Шиутекутли, „господаря на годината“, бог на небесния и подземния огън
  7. Олин Тонатиу, централното Слънце на Движението/Земетресението
  8. Божествата показват обсидиановите си езици
  9. Кияутонатиу, Слънцето на Огнения дъжд (третата епоха)
  10. Еекатонатиу, Слънцето на Вятъра (втората епоха)
  11. Свързващи хартиени ленти
  12. Символът на Изтока
  13. Символът на Запада
  14. Символът на Юга


Месеци

Месец

Божество и

характер на празниците

Ритуали

атлкауало ("задържане на водата"), или още шиломаналитцли („разпростиране на царевицата“)

(от 2 до 21 февруари)

Тлалок и тлалоци

празници на плодородието

засаждане и освещаване на дървета; жертвоприношения на бог Тлалок

тлакашипеуалистли ("оскубване на хората“)

(от 22 февруари до 13 март)

Шипетотек

воински празници за плодородие

жертвоприношения на пленени воини, церемониално носене на скалповете им от жреци

тоцостонтли ("малко усърдие")

(от 14 март до 2 април)

Коатликуе/

Тлатекутли

празници на растителността и посевите

кръвно жертвоприношение (кръвопускане на пленени воини); приношение на цветя и печени змии на земната богиня

уеи тоцостли ("голямо усърдие")

(от 3 до 22 април)

Чикомекоатл/

Синтеотл и Тлалок

празници на божествата на маиса и посевите

ритуално освещаване на посевите;

човешки жертвоприношения на Тлалок

тоскатл („засуха“)

(от 23 април до 12 май)

Тескатлипока и

Уитцилопочтли

празници на възраждането

празници с ритуални танци, ритуално жертване на изобразен Тескатлипока,

приношения на малки птици

етцалкуалистли ("приемане на злакове маис") (от 13 май до 1 юни)

Тлалок, Чалчиукуе иКетцалкоатл

празници на младите посеви, на края на засухата

ритуално жертване на изобразен Тлалок;

изготвяне на нови постилки

тесуилуитонтли ("малък празник на знатните")

(от 2 до 21 юни)

Уиштосиуатл/

Шочипили

празници на богините на солта

ритуално жертване на Уиштосиуатл

уеи тесуилуитл ("голям празник на знатните") (от 22 юни до 11 юли)

Шилонен

празници на божествата на маиса (царевицата); на прослойката на знатните

танци в чест на Шилонен; ритуално жертване на изобразени Шилонен и Сиуакоатл;

знатните даряват храна на обикновените хора

тлашочимако ("приношение на цветя"), или още микаилуитонтли(„малък празник на мъртвите“) (от 12 до 31 юли)

Уитцилопочтли

празници на цветята, на търговията и на покойните

приношения за покойните;

ритуално изготвяне на стълб на Шокотл, бог на огъня и звездите

шокотл уетци ("падане на плода"),

или още уеи микаилуитл („голям празник на мъртвите“)

(от 1 до 20 август)

Шиутекутли,

Уеуетеотл

празници на плодовете и реколтата

ритуали на Шокотл;

приношения за мъртвите,

кръвни жертвоприношения (кръвопускане)

очпанистли ("измитане/прогонване")

(от 21 август до 9 септември)

земни богини

Тлацолтеотл, Тоци/Тетео инан, Коатликуе, Сентеотл

празници на очищението и реколтата

ритуално измитане и измиване;

жертване на изобразена Тоци, богинята майка

теотлесо ("завръщане на божествата")

(от 10 до 29 септември)

всички божества

празници на завръщането на божествата,

празник на Уитцилопочтли

кръвни жертвоприношения;

ритуални танци на възрастните мъже

тепеилуитл ("празник на планините")

(от 30 септември то 19 октомври)

Шочикетцал,

Тлалок и тлалоците,

божества на търговията

празници на планините

ритуално жертване на изобразената богиня Шочикетцал;

ритуали в чест на божествата, покровителстващи различни сфери на търговията

куечоли (название на розова ибисоподобна птица)

(от 20 октомври до 8 ноември)

Мишкоатл

празници на лова

ловни ритуали, изготвяне и подновяване на оръжия;

кръвни жертвоприношения (на роби и пленници)

панкуетцалистли ("вдигане на флаговете с оперението на кетцал")

(от 9 до 28 ноември)

Уитцилопочтли

централен празник на Уитцилопочтли (денят на раждането му), племенен празник на ацтеките

вдигане на флаговете, ритуални битки и кръвни жертвоприношения (на роби и пленници), приношение на пулке

атемостли ("слизане на водата")

(от 29 ноември до 18 декември)

Тлалок и тлалоци

празници на дъждовете и водите

жертвоприношения на Тлалок (на вотивни изобразяващи го фигурки от царевично тесто)

тититл („бог на кратките дни“, „нарастване“)

(от 19 декември до 7 януари)

Иламатекутли/Сиуакоатл

празник на възрастните хора

ритуални танци на изобразена Сиуатетео;

ритуали за плодородие

искали (прераждане)

(от 8 до 27 януари)

немонтеми

(от 28 януари до 1 февруари)

Шиутекутли, Тлалок

празник на плодородието в чест на Шиутекутли на четири години

зли духове тситсимиме

 

приношение на ритуално приготвен амарант

 

 

 

пет неблагоприятни дни на въздържание

 




Дни



Начало > Религии > Мезоамерикански религии > Религия на ацтеките > Свещено време и календар


Реклама