Религия на Теотиуакан

Културата Теотиуакан се формира и достига своя апогей през периода 100-650 г. в района с център град Теотиуакан, разположен на централното Мексиканско плато. Названието на града е дадено от ацтеките и на науатл означава “място, където идват боговете; място на обожествяване, т. е. място, където хората стават богове“. Днес древният град е в района на щата Мексико.

Всъщност за произхода на носителите на тази величествена и загадъчна култура няма потвърдени данни. Няма писмени сведения за тях, не е известно как са се наричали, не е известно какъв език са говорили. Сведенията, които идват за тази култура се черпят от археологически находки и от легенди на и за ацтеките. Но по облика си тя е твърде различна от ацтекската, както е различна от тази на толтеките и от тази на маите.

От ацтекска легенда се знае за уникално събитие, подобно на което „не е имало нито по-рано, нито след това“. В миг слънцето и луната спрели да се движат за двадесет часа – нямало изгрев и залез, времето „спряло“. Единствената светлина по цялата земя се излъчвала от свещения огън в Теотиуакан. Тогава боговете слезли на това място и от този огън възпламенили отново Слънцето – един от боговете (на огъня или на вятъра) се жертвал, за да могат дневното и нощното светило да тръгнат отново по своя път. В чест на това събитие били въздигнати огромните пирамидални храмове на Слънцето и на Луната. И пак според легенда тук боговете взели решение за сътворяването на човека.

 


Теотиуакан е бил разположен площ около 30 кв. км и жителите му са достигнали, както се предполага, 150-200 хиляди души. Градът е планиран така, че изразява идеята за пространствено цяло, конституирано около ос север-юг. По тази ос е положен главният път на града, наричан „Път на мъртвите“ (на науатл „Микаотли“). В северния й край се издига Пирамидата на Луната, а в центъра, където се пресича с хоризонтираща пространството ос, се издига Пирамидата на Слънцето. Тази пирамида обозначава свиването на оста в сакрален център и представя животворното Световно дърво. По всичко личи, по-късно е издигнат другият храм, се е съсредоточил главният култ - Храмът на Пернатия змей (на Кетцалкоатл или на неговия прототип с недостигнало до нас точно име). По монументалността си и по конструкцията си пирамидалните храмове напомнят някои от тези в Южна Америка (напр. тези в Тиуанако, Чавин де Уантар, Трухильо).

 


Пирамидата на Слънцето

Пирамидата на Слънцето е посветена на бога на „небесните води“, почитан и от олмеките, и наричан от ацтеките Тлалок, бог на дъжда. Названието й е дадено също от ацтеките, не е известно как са я наричали обитателите на Теотиуакан. Има също и версия, според която тя е посветена на Велика богиня, а това е нетипично за познатите засега митологични системи и вярвания на мезоамериканците. Олтарът на пирамидата не е запазен. При слънцестоене Слънцето осветява пирамидата пряко отгоре.

 


Бог Тлалок или Великата богиня

 


Великата богиня на Теотиуаканили андрогинен бог Тлалок в своето обиталище Тлалокан


Богът на дъжда Тлалок, релеф

Тя е издигната върху свещена пещера, до която отвежда прокопан тунел; пещерата има четири камери, в нея са открити огледалоподобни предмети. Като култово съоръжение съчетава символа на планина с този на пещера – пещерата следва да се интерпретира като лоно, като утроба, в която се раждат и се „откърмват“ появяващите се в в света. С други думи, носи символиката на инициационен център. Според легендите на ацтеките тя е Чикомосток, сакралното място, където е създаден човекът.

Почти общоприето е, че градежът на тази пирамида е започнал през 100 г., но има и радиологични изследвания, които показват, че основите на са от векове преди това – че тя е почти толкова древна, колкото култовите съоръжения в Тиуанако според алтернативните становища, т. е. че става въпрос за времето ХIV-ХIII в. пр. Хр. Има данни за принасяни човешки жертви на бога, комуто е издигната тази пирамида.

 

Пирамидата на Луната


Богинята на водите при Пирамидата на Луната

Пирамидата на Луната е посветена, както се предполага, на богиня на земните води. От ацтеките тази богиня е почитана под името Чалчиуитликуе като на езерата и потоците и е смятана за сестра на бог Тлалок. Според митологемата за свещените епохи именно тя е, която е изпратила на света потоп, с който настъпва краят на четвъртата свещена епоха, на „четвъртото слънце“. До пирамидата има статуя с изображението на почитаната богиня. Под и около пирамидата са конструирани канали, отвеждащи подземни води, възможно е те да имат не просто утилитарно, а религиозно предназначение. Принасяни са в жертви животни – койоти, пуми, орли. Има данни за гробници на знатни жители на града в ниши на пирамидата.

 


Входът в храма на Кетцалкоатл

 


Храмът на Кетцалкоатл, детайл

Пирамидалният храм на Пернатият Змей (Кетцалкоатл) е бил по всяка вероятност главният ритуален център на Теотиуакан. Той е разположен в „цитадела“, ограден с високи стени двор в южния край на Пътя на смъртта. От двете му страни има жилищни помещения, вероятно за знатни граждани. По стените има множество изображения на бога Пернат Змей, които се редуват с други, вероятно на бог Тлалок или на божество крокодил (алигатор). Има няколко платформи, последната от които е от IV в. Това са били местата на специалните храмови ритуали.В града има руини и от по-малки култови съоръжения, край „Пътя на мъртвите“, дълъг 2,3 км и широк 40 м, са били разположени множество сгради, включително и с религиозно предназначение. По разположението си култовите сгради вероятно са умален модел на Слънчевата система: храмът на Пернатия Змей, Кетцалкоатл, „заема мястото на Слънцето, Пирамидата на Слънцето – Сатурн, Пирамидата на Луната – Уран. Смята се, че пирамидалните храмове са имали същото предназначение и смисъл, както и пирамидите в Гиза: смъртта тук няма същинска реалност, защото с нея хората се превръщат в богове.



В храмовете са открити фрески, както и малки фигури, предимно от нефрит и обсидиан, които имат вероятно вотивно предназначение. Тези изображения имат поразително сходство с познатите от религията на олмеките. Много вероятно е носителите на религията на Теотиуакан да са олмеки и частично пришълци, тъй като градът, както се предполага, е бил мултиетнически. Събитието на „спирането“ на Слънцето е, както предполагат някои изследователи, свързано с уникален катаклизъм, например преминаване на огромна комета. Правят се съпоставки с подобно събитие, описано в Стария Завет; то се е случило, както се предполага, през 1391 г. пр. Хр. Това отново поставя въпроса за това кои са били жителите на величавия Теотиуакан, как са свързани те евентуално с най-древните южноамериканските култури и отново – кои са олмеките и каква е тяхната съдба. Не е установено каква е точната причина за внезапната гибел на Теотиуакан – стопанството и културата му по това време са били в разцвета си.

Във всеки случай, вероятно в недрата на тази култура се крие изворът на основополагащ за мезоамериканците мит. Според този мит „в началото“ светът тънел в мрак и божествата спорели кой да изведе слънцето на хоризонта. След като в жертвения огън били хвърлени две групи избрани същества, Слънцето не се показало. Боговете насочили взора си в четирите посоки (Кетцалкоатл – на изток), но и тогава Слънцето не се задържало в небесния свод. Затова някои от тях отдали живота си в жертва и тази жертва поддържа според вярващите жизнената енергия на създадения свят. Това става основният мотив в религиозния култ да се правят кръвни (включително и човешки) жертвоприношения, с които се дава „храна“ на Слънцето така, както са му дали себе си за „храна“ боговете, за да може то да следва своя път през деня и нощта. Мотивът за тази жертва става културоформиращ за мезоамериканците.



Теотиуакан


Празничен ритуал на пролетното равноденствие в Теотиуакан



Начало > Религии > Мезоамерикански религии > Религия на Теотиуакан


Реклама