Богове и митове

Ометеотл

В митологичните представи на толтеките върховният бог („теотл“ е „бог“ на науатл) има дуална, андрогинна природа и е наричан Ометеотл. Той е истинен и е съвършено единство на Ометекутли и божествената му съпруга Омесиуатл (с други думи, има свои мъжка и женска ипостаси). Обитава най-висшето, тринадесетото небе, наричано Омейокан, и управлява другите дванадесет небеса. Според хрониката от ХVI в. „Историята на мексиканците в техните рисунки“ ипостасите на върховния бог се наричат още Тонакатекутли („господар на съществуването ни“) и Тонакасиуатл („господарка на съществуването ни“).

 


Тонакатекутли

В теологична интерпретация Ометеотл, истината и основата на всичко, е отвъд пространството и времето, дава живот на всичко и разбиране - просветляваща всичко светлина, „огледало, осветяващо нещата“. Разбиран е като Дух, Науал, невидима и непостижима тайна, и вероятно поради недостъпността му към него няма установен култ. Същевременно той е основата и целта на всичко, всичко видимо е негово „лице“, проява и изразяване.

 

митологични представи за творението

Според популярен у толтеките и ацтеките мит Ометекутли (Тонакатекутли) и Омесиуатл (Тонакасиуатл) породили четири божества. В по-древната митологична версия това са Тескатлипока, Кетцалкоатл, Уитцилопочтли и Шипетотек (у ацтеките звучи по малко по-различен начин).

Кетцалкоатл и Тескатлипока създали земята от богинята на земята Тлалтекутли, която довели от небесата. Разкъсвайки тялото й (примордиална божествена жертва), създали и онова, което изпълва земята: от косите й – растения, устата й – реки и дълбоки пещери (пещерите са и в тази традиция животворният източник на примордиални води и място на възраждане), от очите й – извори и малки пещери , от раменете й – планини. След като изминали шестстотин години от създаването на земята, създали огъня и половината слънце.

Кетцалкоатл и Уитцилопочтли създали и хората – мъж и жена. Установили деня и нощта и определили ритъма на живот на света и предписали предназначението на съществата. За мъжете било определено да орат и жънат, а за жените – да предат и тъкат (митологемата за земеделеца и тъкачката е устойчива в редица древни култури, тук поразително напомня сходна древнокитайска митологема).

Останало да се „допълни“ слънцето, за да се „завърши“ творението. Тогава Тескатлипока пожертвал себе си, хвърлил се в огън и сам се превърнал в слънце с изгарящи лъчи. След това били създадени хора-колоси. В съзвучие с митологемата за свещените ери на Петте Слънца Тескатлипока бил слънцето на първата ера. В края на тази хората-колоси били унищожени.

Кетцалкоатл

Кетцалкоатл (Пернат змей, или по-точно Змей с изумруденозелени пера) се почита като създател, като бог на съзидателното добро. Култът към Кетцалкоатл е установен в Теотиуакан и толтеките черпят от митологичните представи на теотиуаканците разбирането за Кетцалкоатл като съзидател, като добродетел, донесъл царевицата от Планината на осигуряването. Но образът на птицезмей се открива и у олмеките и в техните представи той противостои на страховития божествен Ягуар.

Бог Кетцалкоатл се почита като установител на жречеството и покровител на жреците, на аскетичния живот и на молитвите. Той е покровителят на Толан.

 


Кетцалкоатл в облик на излизащ от подземието койот


Тлауискалпантекутли

Тлауискалпантекутли е бог на Венера, на „утринната звезда“, на изгрева. Разбиран и почитан е като ипостаса на Кетцалкоатл. Главното култово съоръжение в Тула е пирамидалният храм, посветен на Кетцалкоатл в тази негова ипостас.Според легенди Топилцин Кетцалкоатл сам се превърнал в Тлауискалпантекутли.

 

Тлауискалпантекутли, бог на Венера (Кодекс Борджия)


Толтеките - 2 (2)/6



Тескатлипока


Тескатлипока в облик на ягуар

Тескатлипока (Димящото огледало) олицетворява слънцето, което има и животворна, и погубваща сила. В най-древните си ипостаси той е ягоуроподобен бог, пазител на пещери и причиняващ земетресения. За толтеките е и създаващ, и рушащ. В неговия образ те интегрират по специфичен начин подземната и небесната мощ. Свързват го с нощното небе, със севера; смятат го за всевиждащ в мрака, за предопределящ съдбите на света и на хората, „разпореждащ се по свое усмотрение“. За да има благоприятно действие, бива умилостивяван с дарове, с жертви и с празнични ритуали. Във вярванията на толтеките той се превръща в антагонист на бог Кетцалкоатл.


Тлалок

Тлалок е богът на дъжда, почитан се като даряващ плодородие и подходящи за храна още от предтолтекската традиция. Спецификата на разбирането на бога и на култа към него у толтеките вероятно не се различава особено от тези в Теотиуакан.

Обиталището на Тлалок, е според митологичните представи съградено от небесни скъпоценни камъни, там живеят множество малки богове тлалок, които „приличат на жреците на божествата с дълги коси“. В изобилие растат царевични злакове и други растения за храна и много цветя, всичко е раззеленено. „Летят разноцветни пеперуди и даже обикновеният калдъръм сияе като нефрит“. Всички там са весели, пеят и танцуват безспир. Вероятно именно тези представи за обиталището на Тлалок са изобразени върху фреската, изобразяваща андрогинния Тлалок в Теотиуакан.



Толтеките - 3/6

митологема за свещеното пространството

Според митологичните представи на толтеките (както и на ацтеки и на маи) свещеното пространство е единство на небесния, наземния и подземния светове. Небесносиният „свят“ има дванадесет равнища, т. е. дванадесет (според някои версии девет) небеса: първото е небето на луната, второто – на звездите, третото – на слънцето, четвъртото – на Венера, петото – на кометите, шестото – нощно (черно-зелено) небе, седмото – дневно (светлосиньо) небе, осмото – небе на бурите, деветото – бяло, десетото – жълто, единадесетото – червено, а дванадесетото и тринадесетото са Омейокан, „царството“ на Ометеотл.

Обсидиановият свят на подземието, наричан от ацтеките Миктлан, има девет равнища – осем от тях са равнища на изпитания, а хората остават завинаги или просто изчезват.



Толтеките - 4/6

митологема за свещеното време, или митът за петте слънца

От техните митологични разкази става известна основната митологема за свещеното време, приета и от ацтеките - за пет свещени цикъла, или Пет Слънца, в които протича животът на човечеството. Петте Слънца се назовават с имена, обозначаващи причината за възникването им и за катаклизмите, съпровождащи тяхната гибел.

  • Първото Слънце е четири ягуар (в края на този цикъл ягуари унищожават живеещи на земята хора исполини);
  • Второто Слънце е четири вятър (краят му настъпва от урагани, които превръщат хората в маймуни);
  • Третото Слънце е четири дъжд (огнен дъжд; светът е унищожен от огнена стихия);
  • Четвъртото Слънце е четири вода (светът е унищожен от потоп, а хората са превърнати в риби);
  • Петото Слънце, което е за мезоамериканците настоящият цикъл от живота на човечеството, се обозначава като четири земетресение (светът ще бъде унищожен от земетресения). Опасността от унищожение на света става реална на всеки петдесет и две години, тогава силите на Слънцето се изтощават. Хората могат да предотвратят края на цикъла, като отдадат себе си в жертва в отговор на божествената жертва.

 


Начало > Религии > Мезоамерикански религии > Религия на толтеките > Богове и митове


Реклама