Ритуали и жреци

Тула-Толан има ограден церемониален център, в западната част на който се намира Пирамида на Слънцето, в северната е имало храм на Тескатлипока. Главният храм е този на Кетцалкоатл (в ипостасата си на бог на Венера, Тлауискалпантекутли). Опитите да се обрисува колкото може по-ясна и пълна картина на култовата дейност на толтеките не са много плодотворни, главно поради малкото писмени източници, визиращи пряко тяхната традиция. Археологическите находки са надежден източник, но те също не могат да помогнат достатъчно за реконструирането на такава картина.

В религията на толтеките се срещат древна традиция и нова ориентация – култовете, свързани с плодородието, трябва да бъдат допълнени с нови, изразяващи религиозните нагласи на воини и на ловци. Култът към Тлалок изразява древната традиция на култовете от първия тип. Поклонението на Кетцалкоатл е израз на новия тип култове. В Теотиуакан той все още по някакъв начин е свързан с култа към Тлалок. В Тула той е вече самостоятелен и има по-различен облик. Бог Кетцалкоатл се почита като създаващ и претворяващ и в изображенията в този храм се откриват и символи на бога воин, чиято мисия е свързана с утвърждаването на справедливост и ред. И при всички случаи особеното му място в култовата дейност е определено от покровителството му върху жреците.

 

Кетцалкоатл

Образец на осъществител на жреческа мисия се открива в лицето на Се Акатл Топилцин Кетцалкоатл. Той е представян като мистик и аскет. Опитът му да насочи богопочитанието към бог Кетцалкоатл като единствен съзидателен бог представлява, без съмнение, опит за решителна религиозна реформа. Другата негова категорично реформаторска стъпка са усилията му да за преустановяване на човешките жертвоприношения. Има изображения, които показват как орли и ягуари приемат като жертва човешки сърца. Но Топилцин Кетцалкоатл смятал, че в жертва могат да бъдат принасяни само животни – птици, пеперуди, змии. Той е образец и в смисъл, че съчетава качествата на мъдрец-мистик (философ), управник и жрец. Мистериозността на неговия образ се увеличава от това, че съвпадат по дати основните събития на неговия живот – раждането му, встъпването му във власт, смъртта му. Легендата за неговото обещание да се завърне става достатъчно популярна сред ацтеките и в съгласие с месианските си очаквания когато през 1519 год. в тези земи пристига Кортес, те го приемат за завръщащия се Кетцалкоатл.



Толтеките - 5/6

Смята се, че толтеките вероятно обожествяват свои воини и причина за това са известните фигури на „атланти“, вероятно най-популярните фигури, познати от монументалното толтекско изкуство. Тези четири фигури с височина до 5 м са разположени върху високата платформа на пирамидата на Кетцалкоатл (обект B в археологическите източници) и зад тях има няколко колони с йероглифи и изобразени фигури на воини, на змии и крокодили. При разрушаването на храма фигурите са били грижливо закопани в земята, благодарение на което са се запазили. На главите им има шлемове от орлови пера. Символен характер имат изобразените в ръцете им нож и стилизирана пеперуда, която се смята изобщо за символ на толтеките. Възможно е в качеството си на символ тя да се свързва с представите им за митичното обиталище на Тлалокан и изобщо за „място“ на блажено съществуване. Храбрите воини се превръщат след смъртта си според вярванията в пъстри птици и живеят в небесата, пиейки нектар от цветя.

 


Толтекски воин атлант

Характерно изображение за толтеките е фигурата Чакмул (Червен ягуар), каквато има и върху терасата на храма в Тула. Точното предназначение на тази фигура не е установено, но се предполага че тя изобразява божествен ягуар, който изисква кръвни жертви и дарове (върху ръцете има оформена като блюдо плоскост). До пирамидата има внушителна колоната - предполага се, че тя е крепяла храмова конструкция от по-лек материал.


Чакмул при храма на Кетцалкоатл

Върху стени на пирамидата има фрески, изобразяващи процесия на ягуари и койоти. Те се интерпретират като свидетелство за наличието на религиозно-военни общества от рода на рицарските ордени. Възможно е да има специфични братства на жреци и воини, т. е. и самият статут на воин да има сакрално значение.

 


Койоти и ягуари, релеф

Ритуалната игра на топка е била неотменна част от религиозните церемонии. В централната част на Тула има две игрища тлачтли (покаток), открити са и настенни дискове и маркери. В тази традиция вероятно играта е възпроизвеждала, поне в по-късния период на толтекската история, противоборството между бог Кетцалкоатл и Тескатлипока и техните поклонници.

Във всеки случай, с инициационния характер на играта е свързано жертвоприношението на Кетцалкоатл – принасяне в жертва на кръв от соствения детероден орган заради ново рождение и възраждане на единството на религиозната общност. В този случай инициационната първожертва има смисъла и на жертва в името на преход към качествено ново, вече „културно“ състояние.

 


Ритуална игра на топка (Кодекс Борджия)

В ритуалите на божествата са принасяни и различни дарствени фигури; освен нефритените и керамични изображения са открити и вдлъбнати огледала. Символният им смисъл е свързан и с представите за дареното от Ометеотл огледало – просветлението, способността за разбиране.

науал и тонал

Видимият и невидимият свят имат един и същ източник – върховният бог Ометеотл. Невидимият, духовен свят (науал, нагуал; букв. двойник) е фин, ефирен и мистериозен, а проявеният, зримият (тонал) е груб и достъпен за обяснение. Но и тоналът, обхващащ сферата на видимите Слънце, Земя, хора, животни, растения, изразява висшия бог и е място на неговото присъствие. Човек е произлязъл от висшия бог и смисълът на живота му е в това да осъзнае изначалната си свързаност с него. В името на този стремеж той следва да трансформира живота си в тонала така, че да достигне пределна чистота (разработват се средства и прийоми за външно и вътрешно очищение). Вслушването в природата е вслушване в живеещия и в нея върховен бог. Той и породените от него божества са достъпни за общуване, и вярващите могат да видят боговете в сънищата си или в мистичен транс. Жреците и шаманите обикновено са хора с подчертани способности на визионери.



Толтеките - 6/6

***

С известна популярност се ползва появилото се под влияние на книгите на Карлос Кастанеда движение, което някои свързват с названието „толтеки“. Авторът с псевдоним Карлос Кастанеда създава около себе си загадъчност, която очевидно не е свързана с „наследяване“ на автентична толтекска и изобщо мезоавериканска традиция. Той попада в среди на лечители, с каквито изобилстват всички култури на фолклорно равнище. Възможно е героят му дон Хуан да има за свой прототип шаман от племето яки, но той по-скоро представлява литературен персонаж, въплъщаващ черти на местни лечители (курандероси). Определена роля за по-нататъшното разпространение на възгледите на Кастанеда има Виктор Санчес със своите произведения, особено с книгата си „Толтеките на новото хилядолетие“. Това движение, популярно от втората половина на ХХ в. в европейски среди, представлява част от явлението „Ню Ейдж“ („Нова Епоха“) и носи спецификите на това явление, включително и гностичната му настройка. Затова не може да се смята че то, колкото и да изглежда привлекателно с екзотичността си, изразява автентична древна религиозна традиция. А за философските възгледи на науа (на толтеките и ацтеките) има други, по-надеждни източници.

 


Начало > Религии > Мезоамерикански религии > Религия на толтеките > Ритуали и жреци


Реклама