Амишите са протестантска общност от анабаптистки тип, отделила се от общността на Швейцарските братя. Нарича се така по името на идейния си лидер Якоб Аман.

Якоб Аман (1644-1730) е от Ерленбах, кантон Берн в Швейцария. Приобщава се към Швейцарските братя. Смята, че в братството следва да се спазват принципите на Изповеданието на на вярата, прието от менонитите в Додрехт през 1632 год., и по-специално постановките, засягащи необщението с отлъчените, както и ритуалното умиване на нозете на Господнята Вечеря. Според него швейцарските лидери, Ханс Райст и Бенедикт Шнайдер, правят компромиси по въпроса за необщението, а въпросният менонитски ритуал не се практикува в тяхната общност. Поради несъгласия с тях и в търсене на по-добри условия за живот и дейност Якоб Аман се изселва през 1693 год. в Елзас. В общността на своите последователи установява двукратно причастие в годината с ритуално умиване на нозете. Категорично отказват военна служба.

Под напора на католическата църква във Франция започва преследване на елзаските амиши и те са принудени да се изселят. Под водителството на Якоб Аман първата група амиши се установява през 1730 год. в американския щат Пенсилвания, окръг Ланкастър. Останалите в европейските страни амиши се вливат в менонитските църкви, така че на практика понастоящем амиши има само на американския континент. Групи амиши живеят в двадесет и четири щата на САЩ, но най-многобройни са те в щатите Охайо, Пенсилвания и Индиана. По-малобройни групи се установяват в Канада и в Централна Америка. 

Във вероизповедните си принципи амишите се придържат към менонитското Изповедание на вярата от Додрехт, Холандия. В изолираната от света религиозна общност (по образеца на менонитите) те приемат също две тайнства – кръщението и Господнята вечеря в памет за кръстната жертва на Христос. Основен за всички тях е анабаптисткият принцип за кръщение в съзнателна възраст. Общността им постепенно се диференцира, в нея се запазва тенденция, изразявана от най-строгите поддържници на традиционалните правила на общностен живот (казано на светски език, консервативна тенденция) и постепенно се оформя тенденция, изразявана от по-адаптивни към религиозната и светска динамика амиши (или, иначе казано, по-либерална тенденция). Така се очертават три основни конфесионални групи амиши: амиши от стария чин или старообредци (old order amish), амиши от новия чин или новообредци (new order amish) и амиши Бийчи. Във вероучителните принципи най-съществената разлика между тях се заключава в това, че новообредците и амишите Бийчи се изповядват възгледа за спасение на всички и увереност в това, че с жертвата си Христос е изкупил човешката греховност. При този тип диференциация между тях акцентът е очевидно върху обредните различия и принципите на общностен религиозен живот.

Общият брой на амишите е според наличната статистика около 200 хиляди души. Основната конфесионална общност са амиши от стария чин, те са разселени в двадесет и един щата на САЩ, но най-многобройните групи са съсредоточени в три от тях: в Охайо те са около 55 хил. и живеят главно в окръг Хоулмс, в Пенсилвания са около 39 хил. и населяват главно окръг Ланкастър, и в Индиана около 37 хил., предимно в окръг Ла Гранде. Значителни групи амиши има в окръзите Кент в Делауер и Монтгомъри, Ню Йорк. Начинът им на живот се определя от стриктно придържане към правилата на живот в общността.

Новообредците се ообособяват официално през 1966 год. Те споделят по-либерални принципи, не изискват строго спазване на изолация на отлъчените и гравитират повече към общата евангелистка протестантска ориентация; развиват и мисионерство.

Амишите Бийчи се обособяват от старообредната община в Пенсилвания от началото на ХХ в. Наричат се така по името на лидера си Мозес Бийчи и се отличават с по-меки изисквания относно дисциплинарните правила, по форма на църковен живот са по-близки до умерените менонити. Част от тях се разселват в централноамерикански страни, най-многобройна е общността им в Белиз (до град Сан Игнасио).

По правило амишите живеят в селища колонии обособено от света на цивилизацията. Смятат света с неговите цивилизационни постижения за дяволско изобретение, така че самоизолацията им е съзнателна – възгледите им не съвпадат с конвенционалните схващания за „блага на цивилизацията“. Всички амиши се придържат към принципа за отказ от военна служба, не застраховат имуществото си и живота си в компании, не внасят пенсионни осигуровки, но и не приемат финансова помощ от държавни институции (общините сами се грижат за възрастните и за болните).

За старообредците е забранено да използват електричество, да шофират, да летят в самолет, да слушат радио и да гледат телевизия, да носят ръчни часовници и венчални халки, да използват комуникационни средства (телефони) и интернет. Някои от конгрегациите на новообредците и на амишите Бийчи обаче разрешават на своите членове да използват електричество, да слушат радио, да използват телефон и интернет. Избягват да бъдат снимани (в началото това им е било забранено).

Амишите се стремят да осигурят доколкото е възможно самодостатъчност на своите общини. Осигуряват прехраната си, като обработват земята по примитивен начин. Отглеждат плодове и зеленчуци без да използват изкуствени торове (съвременният пазар проявява интерес към тяхната продукция като екологично чиста). Придвижват се с характерни карети с коне – бъги.

Сами приготвят дрехите си, като тъкат платна (по-късно се допуска да използват готов плат) и тези дрехи са без копчета и ципове, затварят се с връзки и шнурове. Мъжете се обличат в бели ризи и черни или тъмносини костюми и носят широкополи шапки. Дрехите на жените са дългополи в син, зелен или черен цвят, с престилка и шапка в стил боне. С такива дрехи се обличат и децата, момчетата носят сламени шапки. Мъжете не бръснат брадите си, но не носят мустаци, защото се смята, че те придават воинствен вид. Жените са с дълги коси. В конгрегации на новообредците и на амишите Бийчи се разрешава мъжете да обличат и готови, т. е. не саморъчно приготвени дрехи.

Ценност за амишите са благочестивостта, смиреността и скромността; пороци за тях са горделивостта, надменността, арогантността. Самоизолацията им се дължи до голяма степен именно на стремежа към по-суров и съсредоточен към душевния мир начин на живот. В схващането си за необходимо обособяване на религиозната общност от света следват менонитските принципи. Нерядко обаче са възприемани с неразбиране и ирония.

Бракове сключват между свои, т. е. между принадлежащите към същата конфесионална общност. Семействата им са многодетни и констатираното разрастване на общностите им се дължи преди всичко на демографски фактор (при старообредците няма прозелитизъм, а мисионерската дейност на новообредците и на амишите Бийчи не може да се смята за решаващ фактор в това отношение).

В определен аспект амишите могат да се разглеждат като етнорелигиозни общности. Те говорят свой език с швейцарско-немски произход, който бива определян като немско-пенсилвански диалект. Английски език изучават в училищата.

Организацията на образованието им е също специфична. Задължителното им образование е осмокласно (до 14-годишна възраст за разлика от по-високата възрастова граница, фиксирана в законодателствата на различните щати) и то протича в техни собствени училища. Според възгледите им това е необходимото „външно“ образование, защото Бог ще се погрижи за по-нататъшното им духовно израстване.

Училище на амиши в окръг Лоурънс, Пенсилвания

Общите им богослужения се извършват през неделя. Нямат специални храмове, обикновено за целта се подготвят помещения в жилищата им. Семейството, в чието жилище се извършва съответното богослужение, трябва да осигури необходимите условия, както и да приготви храна за общата трапеза след службата (ритуална погача, кашкавал, соленки и др.). Богослужението се извършва при старообредците на собствения им диалект. В много случаи то е в отделни помещения за мъжете и за жените. Освен общите молитви се изпълняват и химни, по правило от най-старата им молитвена книга - Аусбунд, издадена през 1564 год. и допълвана неколкократно.

Амиши на богослужение

Стая за богослужение

При новообредците и Бийчи има и специални култови помещения, някои конгрегации имат храмове в стила на менонитските, а като богослужебен език се използва и английският. Те организират, за разлика от старообредците, и неделни религиозни училища.

При всички амиши се запазва ритуалът на умиване на нозете като част от евхаристийното общение. Запазва се и свещеното целуване по време на богослужение, въведено от менонитите. Богослуженията се ръководят от епископи и проповедници, които, както и дяконите, които се избират чрез жребий (т. е. не са професионални свещенослужители) и служат обикновено в по две общини.

Общите религиозни организации с координиращи функции са няколко. Основната е Менонитската църква на амишите старообредци. От 1910 год е учредена Консервативна консервативна менонитска конференция. През 1866 год. е създадена Евангелистка менонитска църква, към която принадлежат новообредски конгрегации. Отделно съществува и организацията Амишки менонитски църкви Бийчи.

Църква на амиши в Пенсилвания



Амиши на Цветница във ферма в Охайо