Англиканската църква е официално утвърдена през 1534 година от крал Хенри VIII. Преди да отдели английската църква от папската власт, т. е. От юрисдикцията на Римокатолическата църква, кралят е последователен католик, негативно настроен към реформационните процеси, по-специално към лутеранството (с името му се свързва трактат против Лутер).

Кентърбърийският кръст, символ на англиканството

Конкретен повод за нарушаването на хармоничните отношения с папството става искането на краля папа Климент VII да обяви за недействителен трудно приетият от папството негов брак с Екатерина Арагонска (дъщеря на император Карл V), за да се ожени за Ана Болейн (това става вторият му поред брак от общо пет). Папата не се съгласява, най-вероятно заради желанието му да запази отношенията си с католическа Испания (Екатерина Арагонска е испанска благородничка). Разводът и новата венчавка стават дело на примаса на Римокатолическата църква в Англия архиепископ Томас Кранмър. Английският синод взема решение църквата в Англия да се обособи от юрисдикцията на папата, а през 1534 год. парламентът Акт за върховенството, с който английската църква се обявява за независимо по отношение на Римокатолическата, а краля – за „глава на Църквата на земята“ и „защитник на вярата“.

По същество лидерът на реформация на английската църква е архиепископ Томас Кранмър (архиепископ в периода 1533-1556 год.). Затворени са всички манастири и имотите им са секуларизирани. Издаден е превод на Библията на английски език. Един от основните стремежи е общият за реформационния период стремеж да се утвърди национална църква със специфично богослужение. Англиканската църква се формира като близка до католичеството по представите за църковна структурираност и йерархия и остава епископална. В началото тя потвърждава и такива важни за католицизма положения като получаването на причастие с вино само за духовенството, преосъществяване на хляба и виното в плът и кръв Христови, целибат на духовенството.

Постепенно църквата започва да придобива евангелистка ориентация. В нея се утвърждават протестантски идеи, следващи предимно калвинистките принципи.

Същинска реформационна дейност Томас Крамнър и неговите съмишленици разгръщат след като крал става малолетният Едуард VI.

През 1549 година със специален акт е утвърдена литургията на англиканската църква. Основен документ на църквата става "Книгата за общи молитви", утвърдена с този акт. В нея се признават две тайнства: кръщението и причастието. Приема се, че светците не са посредници в общението с Бога и почитането им се преустановява, отменя се почитането на мощи и молитвите за покойните.

През 1553 год. Томас Кранмър съставя вероизповеден документ с 42 члена. Но той така и не влиза в сила, защото на престола идва ревностната католичка Мария Тюдор. Времето на нейното управление е мрачно за тази църква поради острата католическа реакция, изразена в политика на преследвания и кървави разправи. Кранмър и още двама епископи са затворени, а после осъдени и изгорени заради убежденията си.

Нови възможности за реформиране на английската църква в независимост от Римокатолическата се създават по времето на Елизабет I. С интронирането й през 1559 год е приет нов Акт за върховенството. Възобновена е англиканската църковна йерархия, за Кентърбърийски архиепископ е ръкоположен Матю Паркър и оттук нататък ръкополагането на архиепископи не се прекъсва. Впрочем, Англиканската църква има претенциите да бъде апостолска, без прекъсване на апостолската приемственост. И се определя като католична в широк смисъл – като всеобща църква. В средите на църквата през ХVI в. се заражда пуританството, което е калвинистко по ориентацията си и представлява опозиция на Англиканската църква.

Лондон: Уестминстърското абатство

Англиканската църква "Св. Стефан" в Сидни, Австралия (висока)