структура на англиканската църква

Църквата остава епископална. Църковната йерархия е изградена от архиепископи (Кентърбърийски и Йоркски), епископи, свещеници и дякони. Архиепископите и епископите се утвърждават от кралицата по предложение на премиер-министъра.

Свещените санове не се отличават с божествен авторитет за извършване на богослужението.

Структура на управлението на Англиканската църква

*

С времето в Англиканската църква се развиват две различни тенденции, които довеждат до условно диференциране на „висока“ и „ниска“ църква.

"Високата църква" е по-близо до католическата традиция по строгост на йерархичните отношения и до разбирането за спасителна сила на църквата, за необходимост от участие в Църквата като Тяло Христово. Богослужението, макар и опростено, се приближава повече до католическата меса. Запазва се смисълът и обредите, свързани с кадене на тамян, със светената вода, богослужебното одеяние и др. При това се придържа към протестантския принцип за спасение с вяра, както към идеята за предопределението и избраността (в калвинисткия му вариант). Признават божествеността на кралската власт. Запазват почтително отношение към традицията и смятат себе си за католична, т. е. всеобща църква заедно с римския католицизъм и Православието, която не е разкъсала връзките с апостолската приемственост.

„Ниската църква“ се оформя като изразител на по-демократизирана ориентация, споделя религиозната идея за спасение на всички вярващи, като при това поставя акцент върху личното спасение, без помощта на Църквата. Не приема Свещеното Предание във всички негови форми и компоненти. Стреми се да отстоява правото на всекиго да проповядва и изобщо насочва усилията си в посока на евангелизаторството. В по-висока степен отстоява възгледите за лично спасение, а не спасение в Църквата. Тя допуска до проповедническа дейност и жени свещенослужители, а това предизвиква остри спорове и негативно отношение от страна от елитарните кръгове на "високата" църква.

В средите на „ниската“ църква се заражда и евангелистко направление. Ритуалните действия в църквите от това направление литургичните действия изобщо не се приемат като притежаващи специална символика и необходимост. Не се палят свещи, няма олтар, под въпрос се поставя дори необходимостта от Кръста. Из средите на по-определено протестантската по нагласата си "ниска" църква се обособява методизмът.

Оформя се и движение, получило названието „широка църква“ - по нагласата си то е по-близко до „ниската“ църква; стремежът на „широкоцърковниците“ е да примирят високата и ниската църква и да съдейства за преодоляване на противоречията с другите протестантски църкви; така че по основната си ориентация това представлява икуменическо движение. Също както другите икуменистки настроени протестанти тя не проявява особена загриженост за спецификата и чистотата на догматичните положения, изразителите на тази ориентация са привърженици на критичен прочит на Библията.

*

Оксфордско движение

То възниква в първата половина на ХIХ век във „високата църква“, предимно в средите на Оксфордския университет – отстоява апостолска приемственост на Църквата на Англия; смятат англиканството за пълноправна деноминация на християнството заедно с Римокатолицизма и Православието. Лидерите на движението, Джон Нюман и Хенри Палмър, в последна сметка се приобщават към Римокатолическата църква.

*

Понастоящем всички принципи и действия на Англиканската църква трябва да бъдат одобрени от Парламента. Литургично служение се извършва на английски език с музика, изпълнявана на орган и други инструменти.

Ординация на жени свещеници в англиканската църква "Св. Павел" в Уелингтън, Нова Зеландия

От 1988 год. се приемат и жени за епископи, жени епископи има в Канада и в Австралия, много жени са презвитери и дякониси.

Някои от епископалните църкви в САЩ приемат ръкополагане на хомосексуалисти и благославяне на хомосексуални бракове, с което предизвикват възмущението на повечето традиционни и консервативно настроени англикански общности.

*

англиканска общност

Англиканската общност е форма на обединение на англиканските църкви с цел да съгласуват позициите си и да си оказват съдействие. Консултативният орган на това обединение е Ламбетска конференция под председателството на Кентърбърийския архиепископ. Първата Ламбетска конференция е свикана през 1867 година. Понастоящем в Ламбетските конференции участват всички англикански църкви от различните страни.

В Англиканската общност членуват Църквата на Англия, Шотландската епископална църква, Църквата на Ирландия, Църквата на Уелс, Англиканската църква на Австралия, Епископалната църква на САЩ, Англиканската църква на Канада и още четиридесет и три църкви от различни страни.

Катедралата в Отава, Канада

Меса в катедралата "Св. Петър", Ийстърн Хил в Мелбърн, Австралия

*

Множество англикански църкви не принадлежат към тази общност и се разглеждат като независими англикански църкви. В средите на независимите църкви също се формират обединения:

Традиционна англиканска общност

Създадена е през 1990 год. в Канада (гр. Виктория) и в нея членуват четиринадесет църкви (Англиканска църква на Америка, Англиканска католическа църква на Канада, Англиканска католическа църква в Австралия, Традиционна англиканска църква в Англия и др.).

Консервативни англикански (англо-католически) църкви

Като такива се идентифицират Американската англиканска църква, Англиканската епископална църква на Северна Америка, Англиканска църква инкорпорейтед, Англо-католическа църква в Америка, Обединена англиканска църква-неклетвеници (отказали да положат клетва пред крал Вилхелм VI през 1689 год, както и пред неговите потомци) и още пет църкви. Всяка от тези църкви има свои подразделения.

Евангелистки (протестантски) англикански църкви

Такива са единадесет църкви в Англия, Северна Америка, Африка.

Либерални независими Англикански църкви

Като такива се идентифицират също единадесет църкви, последната от които е Икуменическа англиканска католическа църква.

Общият брой на принадлежащите към англиканската конфесия е 90 млн. души.

Англиканската църква в Египет