Калвинизмът е реформационно направление на протестантството, възникнало през ХVI век в Швейцария. Носи името на основателя си Жан Калвин.

Кръстът емблема на калвинизма

Жан Калвин (1509-1564, Калвин – латинизиран вариант на френската му фамилия Ковен) е французин, произхожда от фамилия на френски евреи от гр. Нуайон, провинция Пикардия. Учи теология в Сорбоната в Париж, става бакалавър по свободни изкуства, а по-късно изучава хуманитарни науки и право в Орлеан и Бурж, получава докторска степен. През студентските си години изпълнява и богослужебни функции. Калвин по-скоро под влияние на хуманистки възгледи и на идеи на „новото благочестие“ (пиетистко движение, чиито идеи са изразени в станалия авторитетен за Римокатолическата църква трактат на Тома Кемпийски „Подражание на Христа“), отколкото под влияние на лутеранските възгледи, сред френските университетски кръгове се инициират предложения за реформиране на католическия църковен живот. В реч, подготвена или поне вдъхновена от Калвин, ректорът на Сорбоната Никола Коп заявява, че в живота на вярващите водещо трябва да бъде Евангелието, а не по-късно утвърдилите се църковни обреди. С критичните си възгледи Калвин си навлича гнева на църковните власти. Емигрира в в Швейцария, известно време е в Базел и в Женева.

В Женева заедно с реформатора Гийом Фарел се отдава на проповед на Светото Писание и прави първите стъпки към реформиране на църквата. В началото тези стъпки са добре приети, защото стават част от съпротивата срещу херцога на Савоя. Но поради сложната политическа ситуация се надига опозиция на тези начеващи реформи и Калвин е принуден да напусне града - известно време служи като пастор в Страсбург. Поддържа дружески отношения с дейци на реформацията (напр. с приемника на Цвингли Хенрих Булингер, с Филип Меланхтон) и придобива значителен авторитет в техните среди. За да опровергае на дело ненужното според него изискване за безбрачие на духовниците, се жени за вдовицата на анабаптист, когото той сам е принудил да се разкае. Но не след дълго губи и невръстните си деца, и нея самата.

През 1541 год. е поканен в Женева, след като е дал публичен отговор на призивното писмо на кардинал Садоле към женевци да се възвърнат в лоното на католическата църква – в този отговор се обявява против корумпираността на тази църква, против властовите привилегии на папството, против съблазните и почитането на реликви, в каквото според него църквата е превърнала християнския култ. В Женева вече има по-благоприятни условия за осъществяване на църковни реформи, и Калвин остава тук края на живота си, като се посвещава изцяло на тези реформи. Критичен към Римокатолическата църква, Калвин същевременно е и категоричен противник на еретичните учения и движения, а такива са според него и анабаптизмът, и антитринитарианството. Не приема свободното тълкуване на принципите на вярата от т. нар. от него либертини. По-общо казано, той вижда като особено важна реформационна задача преодоляването на проявите на некатехизираната вяра. Но решенията на Калвин в това отношение са доста сурови, по негово внушение например е наказан със смърт обявения за еретик Мигел Сервет.

През 1536 година в гр. Базел е публикувана книгата на Калвин "Установления на християнската религия" (Institutiones Religionis Christianae) - в нея разкрива основните си възгледи, положени като доктринални принципи на калвинизма. След това той многократно преработва и допълва книгата и тя става солиден и много влиятелен в протестантските среди богословски трактат. През 1541 год. трактатът излиза в Женева на френски език – той е едно от първите богословски съчинения на френски език и се цени високо и заради литературно-езиковите си достойнства. Към 1553 год. Калвин завършва превода на Библията на френски език (превежда от староеврейски и критикува в много отношения всепризнатата в католическите среди Вулгата, превода на св. Йероним). Прави редица коментари и тълкувания на книгите, съставящи Светото Писание.

Жан Калвин

Калвин предприема конкретни стъпки по организация на църковния живот в Женева, които могат да се определят като ново църковно строителство. В осъществяването му той се опира на активното съдействие на светската управа. Намерението му е да създаде предобраз на „Божия град“ по образеца на описания от блажени Августин. Калвинистката реформация се отличава с повече суровост на установяваните порядки, с регламентирани високи изисквания към формата на църковен живот и нравствеността на вярващите. Калвин бива наричан „женевски папа“, вероятно поради това че по същество, макар и бидейки просто съветник в градската управа, провежда последователна и доста строга регламентация на живота на града. Специално внимание се отделя на религиозното обучение и възпитание, особено на децата. Пълното подчинение на волята Божия, спрямо която човек следва да е послушен раб, изключва каквито и да било "отклонения" от избрания религиозен път и разпиляване на усилията и даденото време на човешкия живот - в Женева, където Ж. Калвин живее, по негово внушение за известно време са забранени всякакви прояви на изкуството, танците и светските забавления, затворени са увеселителните заведения, като животът на гражданите е организиран около религиозни събирания и проповеди. Този тип реформиране на религията бива наричан романски тип, защото по изисквания към вярващите и по проникването си в светския живот е близо до католическата практика. Калвинистката църква също така бива определян и като реформатска, като се има предвид реформиране на католицизма. Изискванията към вярващите са за безпрекословно подчинение спрямо църквата, за строг нравствено регламентиран начин на живот. В Женева се установява режим, който по всички признаци следва предзададен теократичен модел на управление и на съвместен живот.

Жан Калвин проповядва

В църквата установява четири длъжности: пастори, доктори (богослови), презвитери и дякони. Пасторите и богословите осъществяват проповедническа дейност и поемат грижата за катехизирането на вярващите. Презвитерите и дяконите освен богослужебните си функции имат за задача да подпомагат членовете на църквата и в конкретни жизнени и социални ситуации.

Реформатските църкви приемат именно този модел на църковно устройство и разпределение на функциите, както и мисията да задават норми и да подпомагат цялостния живот на своите паства. Църквата на Калвин в Женева задава модела на активно присъствие на реформатските църковни общности в социалния, политически и икономически живот.

Калвинистките реформи в Женева

Освен в Швейцария калвинизмът се установява през ХVI в. още в Шотландия и Ирландия, в Холандия (през 1573 год. той става тук официално вероизповедание), в Трансилвания. При разпространението си той освен в класическата си реформатска форма се установява под формата на презвитерианство и на конгрегационализъм.

Под влияние на калвинизма във Франция възниква движение на протестанти, известни като хугеноти. В Англия изразител и проводник на калвинистките принципи става пуританизмът.

Стената на Реформацията в Женева