Калвинистките църкви се диференцират на три типа: реформатски, презвитериански и конгрегационалистки. Всички те се различават принципно от епископалните по структурата си и по начина на управление. Епископството се възприема от тях като институция, която е лишена от смисъл, всъщност презвитера (т. е. старейшината) смятат за „надзираващ“ („епископ“ според буквалното значение на тази гръцка дума) и се позовават на това, че в Евангелието не се говори за сан по-висок от този.

Начело на реформатските и презвитерианските църкви стоят презвитери. Презвитерите са управляващи и наставляващи (т. е. проповедници, пастори) – различават се не по ранг, а по характера на длъжността си. Задължение на управляващите е да се грижат организацията на църковния живот в презвитериите и местните общини. Основните задължения на проповедника личат по посвещението му – той е „министър на словото и на тайнството“; в неговите правомощия влиза и ординацията (посвещаването в сан). В някои презвитериански църкви (за разлика от реформатските) се допуска за проповедници да бъдат посвещавани и жени. Дяконите имат, както във всички християнски църкви, предимно социални функции – помощ на нуждаещи се, стопански и финансови въпроси на общината и др.

Презвитерианската църква в Корал Рийдж, Форт Лодърдейл, Флорида, САЩ 

Богослужебният ред и делата на общностите се определят от ръководни органи на църквите на няколко равнища. В реформатските църкви решения по делата на местните общини или конгрегациите се вземат от консистории. В презвитерианските църкви такива функции имат сесиите. Те определят богослужебния ред, тяхно е правото да решават дали да отлъчат и да приемат отново (след покаяние) някого от църквата. Имат правото и да избират наставляващи пастори. Презвитерианските църкви имат две книги, задаващи общ ред на богослужебните ритуали - „Книга за общо богослужение“ (от 1906 год.) и „Богослужебна книга“ (от 1970 год.), но е напълно допустимо сесиите да променят реда и характера на богослуженията, адаптирайки ги към конкретни ситуации и потребности.

Църковнозаконодателни и изпълнителни органи на църковните окръзи в реформатските църкви е разрядът. За презвитерианските църкви такива са презвитериите. Те одобряват изборите на пастори и съгласуват религиозния живот на църквите в съответния район и църковното общение с други църкви от същата конфесия. Презвитериите обикновено се обединяват в синоди и генерални асамблеи. Дейността на реформатските църкви се контролира и регламентира от национални синоди. Презвитерианските църкви имат генерален синод. Тези органи имат правото да вземат решения и по въпросите на вярата, т. е. по догматичните принципи, и в техните пълномощия е да определят църковната политика. Спазването на църковните канони се наблюдава от трибунали, специфични съдебни органи, в които участват представители на разрядите, съответно на презвитериите.

В конгрегационалистките църкви структурата е пределно проста. Правото за определяне на реда на богослуженията, за избор на пастори и дори за решения по конфесионални принципи принадлежи на конгрегациите, т. е. на поместните църкви. За пастори могат да бъдат избирани и миряни, установява се и мандатност на пасторите.

По специфичен начин стои изобщо при протестантите въпросът за символиката на елементите на богослужението. Всъщност за символи може да се говори доста условно, дори тайнствата са за тези църкви знаци. И поради това, че символът изобщо губи стойността си именно на символ, богослужението се опростява до предел. В общностите, формирани от пуритани, за присъствие на християнски символи, дори на кръста като символ, вече е трудно и дори невъзможно да се говори.

Богослужение в реформатска църква в Замбия

Разпространение

Реформатски църкви са установени в редица страни, но особено е мястото на Федерацията на реформатските църкви на Швейцария (обединяваща двадесет и две кантонални църкви). Холандските реформатски църкви са три със свои подразделения. Традиционни реформатски църкви има още в Унгария, Румъния, Украйна, Франция, Германия, Словакия. В САЩ са установени две реформатски църкви. Десет са тези църкви на африканския континент, пет от тях са в Южна Африка (четири са установени от холандските реформати). И също така десет са реформатските църкви в Индонезия.

Сред презвитерианските църкви лидираща роля имат Църквата на Шотландия, презвитерианските църкви на Ирландия и на Уелс. Презвитерианските църкви в САЩ са три. Многобройна е Презвитерианската църква на Канада. Презвитериански църкви има още в Мексико, Бразилия, Перу, Австралия, Нова Зеландия. Шест са тези църкви в Корея (две от тях в Република Корея), една е установена на Тайван, една в Индия и две в Пакистан. В Африка има четиринадесет презвитериански църкви: три от тях са в ЮАР, две в Гана, по една в Египет, в Судан, в Конго, в Камерун, в Нигелия, в Мозамбик, в Руанда, в Малави.

Сред конгрегационалистките църкви от калвинистки тип лидираща е Националната федерация на конгрегационалните християнски църкви (САЩ). Освен нея в САЩ има още три конгрегационалистки обединения. В Европа са установени Шведска мисионерска църква на завета и Съюз на уелските индепенденти. Четири са конкрегационалистките църкви в Африка – на Южна Африка, Зулуска цъква (ЮАР) и две конгоански евангелски църкви.

Общият брой на принадлежащите към реформатските и презвитерианските църкви е около 46 млн. души.

Рожденственска служба в презвитерианската църква в Брайърууд, Квебек, Канада