От Швейцария калвинизмът прониква в Шотландия, където през 1560 год. се установява под формата на презвитерианство в резултат на активната дейност на сподвижника на Калвин Джон Нокс. Началото на презвитерианската църква тук се поставя с приетото през тази година Шотландско вероизповедание, в което се утвърждават калвинистки принципи. По-късно това презвитерианските църкви приемат Уестминстърското вероизповедание.

Джон Нокс (1513-1572) учи в университета в Глазгоу, приема сан на католически свещеник. Решаващо за обръщането му към реформационните идеи се оказва влиянието на Джордж Уишарт (1513-1546), който проповядва принципите на калвинизма в Англия и в Шотландия, но поради радикализма си предизвиква недоволството на църковните власти (кардинал Битон) и е осъден на смърт. Радикалните протестанти завземат замъка Сейнт Ендрюс, убиват кардинал Битон и превръщат замъка в свое убежище. Именно тук започва дейността си Джон Нокс. Арестуван е и известно време е затворен във Франция. След завръщането си в Англия активно съдейства за осъществяване на реформите, с които по времето на крал Едуард VI се утвърждава англиканската църква. След смъртта на краля, по времето на ревностната католическа кралица Мария Тюдор Джон Нокс заминава за Женева. Тук той постепенно се преориентира от англиканските си възгледи към принципите на калвинизма. Става особено известен със съчинението си „Първият тръбен глас против чудовищния режим на жените“, в който отстоява яростния антифеминизъм на калвинизма.

Неприет в Англия и от интронираната след Мария Стюарт кралица Елизабет I, той се завръща отново в Шотландия, където инициира революционни действия, известни като „протестантска революция“ - привържениците му, обявявайки се против Римокатолическата църква и нейните реликви, рушат храмове и манастири и превземат Единбург.

Управляващата в качеството на регент Шотландия Мария дьо Гиз, съпруга на краля на Шотландия Яков V, умерена католичка, прави опити да примири католици и протестанти, но е приета като проводник на френска политика и по инициатива на Джон Нокс английски войски са изпратени в Шотландия, за да я отстранят от управлението. Военният конфликт приключва с приемането на Единбургски договор и изтегляне от Шотландия и на френските, и на английските войски. Оттогава насетне в Шотландия се създават условия за интензивно разпространение на протестантските идеи.

През 1650 год. по искане на Джон Нокс шотландският парламент забранява практикуването на католицизъм и приема катехизичен документ и богослужебна „Книга на дисциплината“. Протестантството става държавна религия на Шотландия. Ликвидирани са пълномощията на епископския сан, ръководството на църковните общини се осъществява от „суперинтенданти“. Самият Нокс е служител в църквата св. Жил в Единбург. Пише придобилото авторитет в протестантските среди съчинение „История на Реформацията“.

Причастността към католицизма по времето на кралица Мария Стюарт предизвиква съпротива у Джон Нокс, неговите радикални възгледи не са приети по същество и от предприелите протестантски реформи шотландци по времето на регента Морей (1567-1570 год.); при тези реформи шотландската църква остава по-близо до англиканската, епископството се запазва.

С установяването на презвитерианската църква в Шотландия е свързано името на Ендрю Мелвил (1545-1622). Той получава образование по класически езици и хуманитарни науки във Франция (в Париж и в Пуатие), известно време е преподава в Женева, след което е ректор на университите в Глазгоу и Сейнт Ендрюс в Шотландия. Именно той инициира реформи, следващи по-скоро калвинистките, отколкото англиканските принципи. В шотландските църкви се въвежда нова система на организация и управление, епископският сан е отменен и начело на църковните окръзи застават презвитери (старейшини) и управлението на църковните дела се поема от колегии на презвитерите (презвитерии). Презвитериите включват и катехизатори – доктори по богословие, както и пастори на църквите. Мелвил отстоява концепцията за „две царства“, всяко от които е автономно. Предприема категорични стъпки за отделяне на църковните от светските власти, за лишаване на държавата от възможността да се намесва в управлението на църквата и правото на генерална асамблея на църквата сама да избира презвитерите и пасторите. Тази негова политика обаче не се приема, той е отстранен от длъжността си в университета в Сейнт Андрюс, и след като продължава да отстоява принципите си пред крал Яков VI, е арестуван, а после се изселва във френския град Седан.

В Англия презвитериански общини се основават от края на ХVI-началото на ХVII век. През 1647 год. презвитерианската църква е официално призната от Дългия парламент. Но от 1660 год, в резултат на реставрационната политика на Стюардите отново е възстановен официалният статут на епископалната църква.

От Шотландия презвитерианството прониква в Ирландия. През 1642 год. е изселили се шотландци установяват тук, в град Ълстър, първата презвитерианска църква.

По-нататъшното разпространение на презвитерианството е в земите на Америка. Тук се заселват емигранти от Шотландия, Англия, Холандия, Швейцария и основават през 1706 год. Презвитерианската църква на САЩ.

Катедралата на презвитерианската църква в Сао Паоло, Бразилия



Хорът в Уестминстърската презвитерианска църква