Пуританизмът (от къснолатинското puritas – чист) възниква в Англия като постреформистко калвинистко движение. То е опозиционно на Англиканската църква и се обявява за окончателно „очистване“ от католическото наследство, останало според пуританите в тази църква по времето на кралица Елизабет I. Споделящи калвинистките възгледи, те искат пределно опростяване на богослужението, прекратяване на месата, отстраняване на всички символи и изображения. Органната музика на месата, каденето на на тамян, паленето на свещи и други компоненти на храмовия ритуал са според пуританите ненужни, тъй като са резултат на превратно тълкуване на казаното в Писанието. Те смятат, че дори Кръстът (централният християнски символ!) и кръстното знамение не трябва да бъдат задължителни.

Достатъчна за пуританите е дълбоката набожност и вътрешна дисциплина в името на осъществяването на мисията им на избрани в света. Строго се придържат към калвинисткия възглед за предопределението и смятат себе си за избрани, за да подготвят човечеството за хилядолетно земно Божие царство. В начина си на живот се отличават с умереност и сдържаност, проповядват благонравие и суровост и своеобразен личен аскетизъм, но принципите на същинския християнски аскетизъм са им дълбоко чужди. Смятат, че ден на покой, отдаден само на Бога, трябва да бъде съботата и това е поредният индикатор за деформираното у тях разбиране както на традиционния юдаизъм, така и на традиционното християнство.

Божието Слово, записано в Библията, задава всички принципи на вероучението, и тълкуванията му от учителите на Църквата могат да водят по-скоро до деформирано възприемане на това слово, отколкото до адекватното му разбиране. Всичко казано за вероучението трябва да бъде подчинено и дори сведено до „християнска наука“, схващана от тях твърде опростено. Пределно прости трябва да бъдат формите на словесност – художественото слово е за тях обременено с излишества, а религиозното изобразително изкуство е ненужно. Но пуритански възгледи изразява и Джон Милтън („Изгубеният рай“). Забранени трябва да бъдат всякакви увеселения, театралните представления, танците, пъстрите дрехи.

В социален план пуританите се борят срещу абсолютизма, пуританизмът става идеологията на Английската буржоазна революция от ХVII век. В църковния живот изискват също демократизиране, което за тях означава ликвидиране на пълномощията на епископството и изборност на пасторите. Радикалните пуритани прерастват в опозиционно не само на англиканството, но и на презвитерианството течение – индепендентство или конгрегационализъм, според което не са нужни дори и национални църкви.

Ричард Бакстър

Идеолози на английския пуританизъм са Уилям Амъс и Ричард Бакстър, проповедници – Джон Дод, Уилям Пъркинс, Том Шепард.

От средите на пуритани произхожда и лидерът на английската революция от ХVII в., установил диктаторски режим в качеството на лорд-протектор Оливър Кромуел. Той прави опит да утвърди презвитерианство в качеството на официална религия, но с реставрацията на Стюардите и възстановяването на монархията (1660 год.) е възстановена в своя статут Англиканската църква. През 1662 год. с Акта за единообразието на Англиканската църква служещите в нея пуритани са отстранени. В есето си „Англичаните“ Джордж Оруел пише, че собствено английският народ, седемдесет процента от населението на Англия не са пуритани, че „мрачната теология на калвинизма така и не е могла да заяви за себе си в Англия, както навремето е станало в Уелс и в Шотландия“. Но пуританизмът, пише той, в по-широк смисъл е бил натрапен на работещите, за да им се внуши, че всяко развлечение е грешно, и зад това стои „таен икономически мотив“. По принцип можем да интерпретираме антиутопиите на Оруел като визиращи именно евентуално пуританско общество.

В средите на пуританското движение се проявяват в най-явен вид първите признаци на секуларизация на самото християнство в протестантските кръгове на Западна Европа и САЩ. 

Пуританска църква - интериор

През 1620 год. пуритани, предимно индепенденти, отделили се от Англиканската църква, са принудени да напуснат страната. Обявили се за „поклонници“ (пилигрими), някои от тях заминават за Холандия, а други се заселват в земите на Северна Америка, създават Плимутските колонии и не след дълго се обосновават в Нова Англия. В САЩ те основават първите конгрегационалистки църкви. „Съглашението на „Мейфлауър“ от 1620 год. се възприема от тях като ковенант (договор), сключен от Бога с Неговите избраници.

Пуритани в Нова Англия

Пуритански колонии в Нова Англия

В щата Мазачузетс под ръководството на Джон Уинтроп и Джон Котън е основана конгрегационалистка община, която в съюз със светските власти е организирана като „commonwealths“, своеобразно теократично „царство“. С рвение защитават възгледите за избраност, за Божие предопределение, непоправима греховност на човека и лично благочестие и пуританските проповедници, които се обявяват за противници на Масачузетската теокрация - Том Хукър, Роджър Уилямс. През колониалния период влиянието на пуританизма върху формирането на новата религиозност в тези земи е решаващо. Известният Харвардски университет е основан през 1636 год. като училище за пуритански духовници.

През ХVIII в. пуританистката идеология се възражда във възгледите на Джонатан Едуардс, Самуел Хопкинс, Джонатан Дикинсън, Исаак Бакус.

Пуританският колеж в Харвард, предшественикът на Харвардския университет 

Конгрегационалистка църква в Масачузетс

Джонатан Едуардс, пуритански (конгрегационалистки) пастор, лидер на Голямото Пробуждане