Лутеранството е първата и най-широкообхватната форма на протестантство. Заражда се в Германия и е наречена така на името на своя духовен лидер Мартин Лутер. 

"Розата на Лутер", символ на лутераните

Мартин Лутер (1483-1546) е роден в Айслебен, Саксония. Завършва университета в Ерфурт със степента магистър по свободни изкуства. Скоро след това под поради дълбоката си набожност и "страх Божи" взема решение да приеме монашество и постъпва в августинския манастир в Ерфурт. От 1508 г. чете лекции във Витенберг, там и става доктор по теология през 1512 год. Посещава Рим (през 1510 г.), но остава дълбоко разочарован от тамошните порядки и от бездуховността на католическото духовенство.

Духовният път на Лутер е очертан преди всичко от искреното преживяване за лична греховност. По образеца на Августин той смята, че човек не може да не греши. Поради това, смята Лутер, той непрекъснато трябва да бъде обладан от чувството на разкаяние.

Сериозно влияние за оформянето на възгледите му оказват мистиката на ап. Павел и немската мистика, по-специално Майстер Екхарт. Мистичната "искра", присъствуваща според Майстер Екхарт в човешката душа, за Лутер се открива като Божия воля, която следва да покори човешката воля.

Искрената вяра и Христовите заслуги са истинския път на човека към спасение, и поради това не са нужни удостоверявани от църквата добри дела, както считат католиците. Човек не може да бъде опростен чрез индулгенции - това е един от основните моменти в протеста на Лутер срещу практиката на католицизма за индулгенциите, а продажбата им предизвиква истинска буря от гняв у него и у неговите последователи.

По това време по тези места се извършва активна продажба на индулгенции от доминиканския монах Йохан Тецел, за да се съберат средства за катедралата „Св. Петър“ в Рим, и това става конкретният повод за острия протест на М. Лутер. На своя приход във Витенберг той окачва прочутите 95 тезиса, в които са формулирани негови възгледи и в които се очертават някои основни принципи на лутеранството и изобщо на протестантството. 

М. Лутер окачва 95-те тезиса

Тезисите са насочени преди всичко срещу продажбата на индулгенции от Римокатолическата църква. Лутер апелира за истинско, вътрешно покаяние, което не може да бъде съотнасяно с индулгирането на прегрешенията от свещенослужителите в тайнството покаяние. Това вътрешно покаяние следва да води до умъртвяване на плътта; никой не може да бъде сигурен в истинността на разкаянието си, както и в пълното опрощение на греховете си, а пълно опрощение човек получава само след искрено разкаяние. Папата няма правомощията да опрощава грехове освен в името на Бога. Църковните правила на покаянието са валидни за живите, покаянието следва да предшества опрощаването на прегрешенията и нечестиво постъпват според Лутер онези, които пренасят върху мъртвите, в чистилището, църковните наказания - „плевелите“ на учението за наказанията в чистилището са посети тогава, когато „епископите са спали“; мъртвите са свободни от църковните канони. У вярващите се всява илюзията, че индулгенциите спасяват от всякакви наказания, че избавят несъвършените души от страха и ужаса, който изпитват пред участта в чистилището, или – че „проповядват човешки мисли онези, които учат, че щом монетата звънне в кутията, душата тутакси излита от чистилището“ (тезис 27). „Истинското съкровище на Църквата е пресветото Евангелие (Благовестие) за славата и благодатта на Бога. Но то заслужено е много ненавистно, защото прави първите последни. А съкровището на индулгенциите заслужено е много любимо, защото прави последните първи.“ (тезиси 62-64)

Богохулство е, смята Лутер, Кръстът Христов да бъде сравняван с пищния кръст, който свещеникът си окачва. А истинските християни трябва да следват Христос като свой Глава през изпитания и много скърби. 

Лутер проповядва във Витенберг

Желанието на М. Лутер е да се реформира църковния живот в рамките на католицизма. На него и на неговите сподвижници импонират реформите, извършвани в Чехия от Ян Хус и хуситите. Но поради съпротивата си срещу диктата на папската курия през 1520 год. Лутер с папска була официално е отлъчен от Римокатолическата църква. Отговорът му е недвусмислен: той изгаря папската була и така полага основите на ново направление в християнството. В апел „Към християнското дворянство на немската нация“ той и привържениците му обявяват противодействието спрямо папската власт за дело на немската нация.

Църквата на М. Лутер във Витенберг

Император Карл V обаче има амбицията да утвърди световна католическа империя, при това под ръководството на династията на хабсбургската династия, и реформационните движения представляват за него пречка пред тази преследвана перспективата политико-религиозно обединение. М. Лутер е поканен във Вормския райхстаг, за да изясни позициите си, но той не се отказва от схващанията си за Римокатолическата църква и папството. С Вормски едикт, издаден от император Карл V през 1521 год., Лутер е обявен за еретик. Забранено е да се четат написаните от него и най-близките му сподвижници произведения, започват преследвания срещу тях.

Обстановката се усложнява от това, че през 1522 год. във Витенберг стават влиятелни възгледите на анабаптистите и от предизвиканите от тях и предвождани от Т. Мюнцер селски войни. Лутер категорично отхвърля анабаптистките псевдомесиански настроения и отрича всякакви форми на революционни действия. Но преследванията и срещу лутераните го принуждават да се укрие в замък във Вартбург. Тук превежда на немски език Библията, преводът му е публикуван през 1542 год.

Протестантската реформация - ч. 1

През 1529 год. привържениците на М. Лутер внасят протестация в райхстага в Шпайер срещу ограничаването на лутеранството, срещу обвиненията спрямо Лутер и едикта срещу него (именно оттук идва названието протестанти). Пак тогава са предприети опити лутераните да бъдат примирени с калвинистите, но Лутер решително отхвърля тяхното схващане за евхаристията: според него в евхаристията реално присъстват плътта и кръвта Христови. За разлика от католическото учение за транссубстанциацията у Лутер става въпрос за консубстанциация, т. е. за съприсъствие на плътта и кръвта Христови с причастните хляб и вино (по-късно Ф. Меланхтон в името на примирението прави компромис по този толкова важен въпрос).

Протестантската реформация - ч. 2

Популярността на Лутер си дължи вероятно на оживотворяващото възвръщане към Евангелския тип проповед, на приближаването на езика на тази проповед към говоримия език (на немски език той превежда и Библията), изобщо - демократизирането на религиозния култ и приобщаването на национално-културната специфика към него е естествено да привлекат широки кръгове вярващи. Проповедта на Лутер е обладана от остър усет за Божи гняв, от увереността, че има лична мисия за борба с дявола и за слово, предупреждаващо за Божия съд.

С името на М. Лутер са свързани сериозни реформи в немското образование, език, музика. Той създава химна на лутераните - „Могъща крепост е нашият Бог“.

Химнът на лутеранската реформация

Символ на лутеранската общност става „розата на Лутер“, неговият печат. Той нарича тази емблема „кратко изложение на моята теология“ и разкрива значението на елементите й: централно значение има в нея черният кръст, обозначаващ Христовата кръстна смърт; той е изобразен върху червено сърце – такова е сърцето на християните; бялата роза е символ на радост, умиротворение и възкресение, а петте й листа символизират петте Христови рани; златистите огнени езици обозначават Светия Дух върху небесносин фон – символ на небесната радост, а златният кръг, в който е разположено изображението, означава безкрайността на небесното блаженство.