Принципи на менонитството

Вероучителните принципи на менонитите са декларирани в Символ на вярата (съдържащ осемнадесет члена), приет от тях през 1632 год. в Додрехт, Холандия.

Символът утвърждава вярата в Бог, почитан в три лица – Отец, Син и Свети Дух, Творец на всичко видимо и невидимо (според менонитските принципи Светият Дух и изпратен от Отца и Сина). Създадените от Бога Адам и Ева поради непослушанието си са изгонени от рая, и биха били навеки изгубени без Божията любов и милост. Бог им е обещал пришествието на Христа – Сина Божи, непорочния Агнец „заради утешението, изкуплението на тях самите и на тяхното потомство“; Той е „предназначен за това преди сътворението на света“, „чрез вяра им е даден като техен Спасител“.

Утвърждава се вярата в Пришествието на Христа „в пълнотата на времената“ - „изхождащ от Бога“, облечен в плът, „за да стане самото Слово плът и човек“, заченат от дева Мария и роден във Витлеем. Той произхожда „от начало“, „от вечността“, „дните Му нямат начало и животът Му няма край, „Той е Алфата и Омегата, Началото и Краят, Първият и Последният“. Именно Той е обещаният, „единственият, първият и истинният Божи Син, Който е бил преди Йоан Кръстител, преди Авраам, преди света“, „първороден преди всяко тварно същество“, „на Когото е приготвено тяло, което Той принася в жертва на Бога“. По Божия промисъл Той е предаден в ръце на неправедни, разпнат е и възкръснал от мъртвите на третия ден, възнесъл се е на небесата и седи отдясно на Всевишния Бог, откъдето ще дойде, за да съди живи и мъртви - Той е „източникът на вечното спасение“.

Светото Евангелие или Новият Завет е според Символа закон на Христа, учреден от Него преди възнесението и скрепен с драгоценната Му кръв. Той е даден „на всички народи, хора и езици“ и в него са всички наставления, необходими за спасението; даден е, за да се проповядва от Апостолите на всички хора без изключение, за да станат „Негови деца и пълноправни наследници“, да наследят вечния живот всички „с изключение на невярващите и непокорните“, на тези, „които презират това спасение“ и „сами се отчуждават от вечния живот“.



История на менонитите - част 3/3

Църквата се разглежда като „избран род, царствено свещенство, свят народ“, „невеста Христова“ и наследници на вечния живот; това е „църквата на живия Бог“, която ще устои на всички изпитания и в нея следва да има „евангелска вяра, учение, любов и благочестив живот“. Видимата Църква се състои от разкаялите се и повярвали, кръстени по надлежен начин – те са „съединени с Бога на небесата“ и „приети в общението на светците на земята“.

Утвърждават се тайнствата кръщение и Господня Вечеря. Отделя се специално място на покаянието, което новозаветното учение изисква от човека заради прегрешенията му, за да се отвърне от злото и да прави добро, за да свали от себе си ветхия човек и да се облече в новия – да се роди свише и да обнови живота си. Кръщение могат да приемат разкаялите се вярващи, които са се родили свише, обновили са се в Светия Дух, „съединили са се с Бога и имената им са изписани на небесата“, „след библейското изповедание на вярата си“ следва да бъдат кръстени с вода в името на Отца, Сина и Светия Дух – така те „биват приети в общението на светците“.

Причастието, т. е. Вечерята Господня Христос е установил в памет на Своите страдания и смърт; причастие могат да приемат само верните на Бога и така да свидетелстват за смъртта му „толкова често, колкото следва“. От всички вярващи следва да се изпълнява ритуалното умиване на нозете, установено от Спасителя.



Менонитски пастор

Властта, дадена на Църквата, сочи Символът, е власт чрез Светия Дух да тълкува Светото Писание, да избира свои служители, дякони и дякониси, да установява своето служение – редът в църквата и нейното непрекращаващо се съществуване са по Божие установление; особено важно е наставлението църквата да проповядва Евангелието. Специфични са постановките за отлъчването от църквата – отлъчените следва да бъдат избягвани, а отново могат да бъдат приети след покаяние (стриктното спазване на съществуващото и преди приемането на Символа избягване на общението с отлъчените често е ставало повод за раздори в общината).

Съпружеството се смята за установено от Бога, следва да бъде благославян само бракът между един мъж и една жена – тази връзка се прекратява единствено с настъпването на смъртта. Не бива да се благославят бракове между вярващи и невярващи, както и между член на Христовата църква и представител на друго изповедание.

Църквата и държавата са отделени една от друга. Християните са „странници и пришълци на земята“, ето защо следва да бъдат покорни преди всичко на Бога. Абсолютно се забранява принасянето на клетва от членове на общината при каквито и да било обстоятелства и по какъвто и да било повод. Забранява им се да членуват в тайни общества и в организации, свързани с полагане на клетва (членуващите в подобни организации не могат да бъдат членове на Църквата). Забранява се застраховането на живота на християнина и на имуществото му в светски компании (своя живот християнинът следва да доверява единствено Богу).

Основен принцип на общината е несъпротивлението – забранява се участието в раздори, във войни и конфликти (и в международни конфликти), тъй като то е в разрез с Евангелието, а учението за несъпротивлението е подкрепено с примера на самия Христос. Поради това менонитите не приемат да служат с оръжие и проповядват отказ от воинска служба.

Утвърждава се вярата в близкото второ Пришествие на Христос „не за да бъде цар тук, на земята, а за да вземе праведниците при Себе си и да съди света справедливо“. Ще възкръснат в тяло и праведни, и неправедни; мъртвите ще възкръснат и всички ще се изменят; в деня на Съда „добрите ще бъдат отделени от злите“ и всеки „ще получи според заслугите си“. Ад очаква всички, които са отказали да приемат изкуплението чрез Христовата кръв. А праведните - „спасени, благословени и прославени“ - ще пребивават вечно в Царството на „безкрайното блаженство и слава“.


 

Менонитска църква в Едмънтън, САЩ


В менонитско училище


Чистотата е качеството, отличаващо „Божите хора“ - те трябва да са „чисти, свети, предани и почтителни.“ Менонитите се придържат към строги етически принципи. За тях особено тежки пороци са алчността, невъздържаността и горделивостта. Християните не трябва да са алчни, защото алчността е идолопоклонство. Те не бива да мамят другите в деловите отношения и да се възползват от тях за облаги; следва да се въздържат от лихварство. Трябва да избягват невъздържаността – да бъдат умерени и да спазват закона, да се въздържат от опияняващи напитки, от тютюнопушене, от плътски удоволствия; да не се стремят към светска популярност и високи длъжности. Горделивостта е според менонитите „мерзост в очите на Бога“, затова християните следва да са смирени и истинно съкрушени, да не са надменни. Трябва и да се обличат скромно, да избягват златни и скъпи украшения, модни и пищни одежди; жените не следва да се подстригват късо и да къдрят косите си, а мъжете – да си оставят дълги коси и бръснат брадите си. По време на молитва жената следва да има на главата си молитвено покривало.



Менонитски университет в Торонто, Канада



Начало > Религии > Християнство: протестантство > Менонити > Принципи на менонитството


Реклама