Движение на последователите на чешкия реформатор Ян Хус. От втората половина на ХIV в. в Чехия се наблюдават реформационни тенденции, свързани преди всичко с желание за освобождаване от авторитарността на папската курия, за демократизиране на култа и утвърждаване на личната вяра. Чешките реформатори са повлияни от възгледите на Джон Уиклиф.

Ян Хус (1369/71-1415), магистър по свободни изкуства на университета в Прага, станал твърде скоро ректор на този университет, е определен и за проповедник във Витлеемския параклис в старата част на града. Проповедите на Хус привличат широки кръгове миряни, дейността му е насочена към реформиране в църквата. Самата църква представлява според него мистично тяло, общност на избрани с всички свои членове, а не само с духовните си лица, както смята Римокатолическата църква. По това време се появяват пратеници на папската курия, продаващи индулгенции и Ян Хус тази дейност като форма на корупция. Обстоятелството, че Хус споделя и някои от идеите на Дж. Уиклиф, води до това проповедите във Витлеемския параклис да бъдат преустановени от църквата. Хус става интелектуален лидер на реформационно настроенте магистри в Пражкия университет и по негово внушение в университета остават само чешки магистри, немските са отстранени.

Витлеемската църква в Прага

Разчитайки на думата на император Сигизмунд от династията на Хабсбургите, брат на чешкия крал Вацлав IV, Ян Хус отива на църковния събор в Констанц през 1415 г., за да защити възгледите си. Съборът обаче не приема аргументи му, обявява идеите на Дж. Уиклиф и неговите за еретични и го осъжда. Изгорен е на клада в Констанц, скоро след това е изгорен и най-близкият му сподвижник Йероним Пражки.

Последователите на Ян Хус приемат през 1420 год. документ с четири члена: всички да могат да проповядват Божието слово свободно; да се дават двата вида причастие - с хляб и с вино - на всички вярващи; да се секуларизират църковните имоти; да се налагат публични наказания за прегрешения на властите, накърняващи нравствеността. Според хуситите прегрешения са и такива дела на църквата, които са в противоречие с раннохристиянските принципи (напр. продажбата на индулгенции).

Пражките хусити предприемат революционни действия, завземат манастирски имоти в полза на градските власти, обявяват бездуховните монаси за свои врагове, обзети са от антинемски настроения. Водени са от намерението да възстановят истинската християнска духовност и от идеята за национална независимост на чешката църква. Пражките хусити са известни още като чашници (каликстrни от calix – чаша), те смятат, че евхаристичната чаша на трябва да е достъпна за всички вярващи, т. е. че всички следва да получават двата вида причастие – с хляб и с вино (римокатолическата църква допуска до причастието с вино само духовните лица). Съставят песни в хорална форма, включително и предназначени за богослужението (те стават образец за лутеранската хорална музика). Във възгледите и поведението си те остават по-умерени в сравнение с южночешките реформатори.

таборити

В южната част на Чехия се оформя радикално движение – таборити (по името на град Табор). Таборитите запазват като тайнства само кръщението и евхаристия, извършват богослужението на чешки език, избират свой епископ. Не приемат почитането на икони. Обзети са от месиански очаквания и хилиастични настроения. Установяват свои укрепени табори в планински райони, в които да обитават при идването на антихриста преди да се установи хилядолетното Божието царство. В средите на таборитите се обособява т нови радикалистки групи. Едната, наричана пикарди, е начело с Мартин Хуска: привържениците й добавят към хилиастиччните представи радикалистките възгледи, че с оръжие може да се установи страведливо Божие царство на земята; отричат светите тайнства и църковните ритуали. Другата е тази на адамитите: те живеят на пълни общинни начала с общо имущество и жени, забраняват да се съдават семейства, смятат всякакво поведение за допустимо, защото Иисус Христос е изкупил всички възможни грехове, но децата се раждат греховни, затова може да се посяга на живота им.

Кръстоносните походи на Римокатолическата църква, предприети от папа Мартин V и Сигизмунд I срещу радетелите на политическа и религиозна независимост в Чехия, водени от слепия Ян Жижка, Прокоп Велики и др., приключват безуспешно. След битката при Люпан през 1434 год. умерените хусити сключват споразумение, с което признават император Сигизмунд и за крал, но запазват правото да извършват дейността си в съответствие с приетите „четири члена“. Благодарение на това хуситската църква запазва относителна независимост църква от римската курия до времето на контрареформацията. Таборитите обаче смятат споразумението за неприемлив компромис. Радикализмът им води до гражданска война с умерените хусити, самият Ян Жижка предвожда настъпленията срещу тях.

Ян Жижка предвожда хуситите

Някои от принципите на таборитите са възприети по-късно от анабаптистите в Германия.

През 1920 год. се възстановява реформирана чешка църква на последователите на Ян Хус, която от 1971 год. носи названието Чешка хуситска църква. Църквата извършва богослужението на чешки език и допуска миряните до управлението на църковния живот (в края на ХХ век към тази църква принадлежат около 100 хил. души.