Значително влияние върху реформационните процеси в Англия има движението на лолардите. Лоларди се появяват за първи път в Антверпен през ХIII век. Названието им произхожда от среднонидерланското „lollaert“ - тихо напяване и е свързано с това, че първите лоларди извършват погребални ритуали и помагат на тежко болни по време на голяма епидемия. Споделят християнския идеал за бедност и милосърдие, почитат като свой покровител св. Алексей, стават популярни в Нидерландия и Германия.

В Англия установяването на общини на лоларди е инспирирано от проповедите на Джон Бол от 60-те години на ХIV в. Той се обявява за конфискуване на църковните богатства, против йерархията в църквата, както и изобщо срещу социалното неравенство като противно на религиозните принципи. "Когато Адам е сеел, а Ева е тъкала, кой тогава е бил дворянин?“ - казва той. Лолардите са странстващи проповедници из средите на по-бедни свещеници. Влиянието им се разширява, във възгледите им се преплитат религиозни и социални мотиви, често са преследвани в началото поради това, че биват отъждествявани с бегардите. Религиозните и социалните мотиви във възгледите им са тясно преплетени, участват в антифеодалното въстание на Уот Тайлър през 1381 год.

Бюргерски вариант на движението на лолардите се установява от привържениците на Джон Уиклиф (1320/30-1384), доктор по богословие, професор в Оксфордския университет. Той превежда Библията на английски език и издига искането за обособяване на английската църква от диктата на папската курия. Уиклиф остоява възгледа за трипартитна структура на обществото: проповедници (духовенство), защитници (светски лордове) и работещи (простолюдие), и смята това общество за „войнстваща църква“, призвана да служи на Бога и за спазва Божия закон в отговор на земните блага, които Бог е поверил на хората за временно ползване. Според него кралят е наместник (викарий) на Бога на земята, поради това светската власт следва да има примат над църковната. Обявява се за секуларизация на църковните имоти, да реформиране и опростяване на църковните ритуали. В Евхаристията според него хлябът и виното запазват същността си без изменение.

Джон Уиклиф със свои привърженици лоларди

Привържениците и духовни следовници на Уиклиф внасят внасят петиция с такива искания в парламента, но тя е отхвърлена. Съсредоточават усилията си върху това да запознават широки слоеве от населението с Библията и да проповядват. От 1401 год. крал Хенрих IV и кентърбърийският архиепископ Аръндъл започват гонения срещу лолардите, възгледите им са обявени за еретични, предприемат се решителни стъпки за отстраняването им от университетските среди в Оксфорд. Движението им дава тласък на реформационните процеси, особено в Англия.