Валденсите, наричани още „лионски бедняци“, представляват едно от най-масовите еретични движения в средновековна Европа. То възниква през последната четвърт на ХII век в областта на Лион и наречено така по името на своя своя вдъхновител, лионския търговец Пиер Валдо. Впечатлен от евангелската проповед за нищите, чието истинско съкровище е на небесата, той се разкайва, раздава имуществото си на бедняци и решава да се посвети на християнски живот като този на първите нищи християни аскети. Проповядва идеалите на ранното християнство, от които историческата църква според него се е отдалечила твърде много.

В началото техните тежнения са към вътрешно реформиране на живота в Римокатолическата църква. От тази църква те изискват отказ от собственост и от материални доходи; отричат свещеността на епископството, както и правото духовенството да опрощава греховете. Смятат, че тайнствата се опорочават, ако се извършват от порочни свещеници (т. е. приемат възгледите на донатистите по този въпрос). Отричат изобщо църквата като необходим посредник на общуването с Бог, както и култовия смисъл на кръста и на иконите. Не приемат католическия възглед за чистилището. Смятат, че всички вярващи трябва да приемат причастие с хляб и с вино. Отдават особено значение на проповедта сред миряни. Искат от Латеранския събор през 1179 год. официално да разреши широка евангелска проповед на френски език, но безрезултатно. Преводът на Библията на френски език, предложен от тях, бива преценен като некачествен.

Изтласкани от Франция, те се установяват в района на Пиемонт в Италия. Влиянието им се разширява в Южна Франция и Северна Италия и достига до Германия, Чехия (Бохемия), Швейцария, Унгария, Испания.

Валденската църква "Св. Троица" във Флоренция

Твърде скоро те стават обект на преследване заедно с еретиците, често биват отъждествявани с катари и албигойци, но възгледите им се различават от тези ереси. Мнозина валденси са изгорени на клада, погром се извършва над общината в Тулуза.От ХIII век установяват организиран начин на живот. Предвождани от лидери (ректори) и следвайки идеала за свята бедност, те се организират като община на "съвършените". „Съвършени“ са непритежаващите имущество и отказали се от брачен живот добри хора, които живеят според апостолския образец, и всички те са свещеници. Затова е възможно всички те да приемат изповед на вярващите. До духовно лидерство и проповед се допускат и целомъдрени жени. Според някои не бива да се кръщават деца.

Лого на Тавола валдезе, валденската църква в Италия

Реформационните промени се отразяват върху валденсите разнопосочно – някои от тях се приобщават към калвинисткото реформатство, но в Италия общината запазва самостоятелността си. След като е отменен Нантския едикт, с който се дават права на протестантството във Франция, през 1686 г. „кралят-слънце“ Людовик ХIV предприема наказателно преследване на валденсите и стотици хиляди от тях са избити. Това предизвиква силно възмущение и протести сред представители на различни християнски църкви. Оцелелите италиански валденси се изтеглят в полупланински земи на Пиемонт.

Валденски църковен хор, Торино

Мнозина се преселват в Германия (техен център става гр. Вюртемберг), а по-късно и Америка се оказва убежище за тях (в САЩ се съсредоточават в района на основания от тях град Валдес). От Италия емигрират валденси и в Южна Америка, главно в Аржентина и Уругвай. Част от валденсите в емиграция се вливат в презвитерианските или в методистките църкви, но се запазват до наши дни и самостоятелни религиозни общини.В Италия получават пълноправно съществуване едва през ХIХ век. Създават свои училища, занимават се с благотворителна дейност. Центърът на дейността им понастоящем е във Флоренция.

Във валденска църква в Италия

Валденска църква в Торино