Квакерите или още Религиозното общество на приятелите представляват протестантска общност, възникнала през втората половина на ХVII в. като общност на привърженици и последователи на английския проповедник Джордж Фокс.

Джордж Фокс (1624-1691) е от Фени Драйтън, село в окръг Лестършир, Англия, в пуританско семейство. В младите си години учи обущарство, известно време е дребен търговец. Поврат в живота му настъпва с екстатично преживяване на Божието присъствие (Christ within) – преживяване, което той възприема като провиденческо. Започва да проповядва за вътрешната светлина, присъстваща у всеки човек – светлина на Духа, отдавана от Бог на всички еднакво. Това непосредствено присъствие на Божието Слово чрез Духа е, смята той, изначално, първично за човека, а записаното в Библията – вторично. Религията се опира на този непосредствен субективен опит и затова според Фокс не е необходимо формализирането й чрез църквата и специализирано и платено свещенство. Намерението му е да се възстанови чистотата на ранното християнство. Смята, че църковните тайнства също не са необходими. Възгледът за равенство на всички пред Бог именно като свещеници, характерно и за другите протестантски филиации, става една от централните теми в неговите проповеди. Но възгледите му се възприемат като еретични и той е изправен през 1650 год. за първи път пред съд. Защищавайки позициите си на процеса, Фокс се обръща към съдебните заседатели с думите „треперете пред Божието Слово“. Оттук идва ироничното в началото назоваване на неговите привърженици „квакери“ (quakers – треперещи; тръпнещи, потръпващи).

В различни източници началото на квакерското движение е обозначено чрез две години - 1648 и 1653: пред 1648 год. Джордж Фокс започва да проповядва, а през 1653 год. той свиква на Фербън Фел събрание на вече значителната група свои привърженици и заедно полагат и формалното начало на движението. Наричат себе си „приятели на истината“, „приятели на вътрешната светлина“. Названието „квакери“ постепенно губи одиозния си смисъл и бива свързвано по-скоро с разбиране за свещен трепет пред Бога.

Квакерите не приемат свое официално изповедание. По същество в повечето вероучителни принципи следват общите протестантски възгледи. Многобройни проповеди на Джордж Фокс и неговият „Дневник“ са записани под диктовката му. В качеството на богослужебна книга се използва сборник под названието "Вяра и практика".

Общите си богослужения извършват в домове за събирания, а не в църковни храмове. Не извършват обредите, свързани с църковните тайнства, нямат специални свещенослужители. Съсредоточават се в тишина и очакват в тях да заговори Божия глас. Всеки, който чуе в себе си Божието Слово, може да проповядва пред останалите. В ранната си история провеждат ежемесечни събирания, на които вземат общи решения за членуване в Обществото и за богослужението. Решенията обсъждат търпеливо докато постигнат съгласие – именно съгласието смятат за знак на Божието присъствие.

Квакерите са неприети и от католици, и от протестанти. Светската власт също се отнася враждебно към тях, предимно защото проповядват социално равенство, неучастие във войни, забрана за полагане на клетви. Те са преследвани, затваряни, санкционирани са с отнемане на имущество. Фокс е съден и попада в затвор неколкократно. Но успява да осъществи няколко успешни мисии.

Молитвено събрание на квакери

Първата нова квакерска общност в резултат на неговото мисионерство се формира в Ирландия. Проповядва още в Холандия и в Германия. Печели последователи и продължители на делото си и в Северна Америка (южно от Нова Англия). Сред авторитетните квакери е и един от основателите на САЩ, Уилям Пен (1644-1718). Колонията Пенсилвания, превърнала се в мирен и процъфтяващ щат, той нарича на свое име и полага всички усилия и средства за устрояването му. След смъртта на Джордж Фокс центърът на квакерското движение се установява в Северна Америка. Тук емигрират много квакери от Англия, търсещи спасение от преследванията. Особено значима се оказва миротворческата им дейност; самите те категорично отказват да воюват и срещу индианци, обявявайки, че ги приемат като свои братя.

Уилям Пен и молитвено събрание на квакери във Филаделфия

Дом за молитвени събрания в Пенсилвания

Вероятно поради преследванията и сложната социална обстановка, в Обществото на приятелите в края на ХVII-ХVIII в. настъпва период, обозначаван като квиетистки и конформистки. Стилът на живот на квакерите по това време наподобява повече този със сурови ранно-пуритански норми, ценност за тях става жизненият аскетизъм, избягват всякакви развлечения, обличат се в тъмни еднообразни дрехи. Общината се затваря и изолира, дори (без това да е нормирано по някакъв начин) се сключват ендоконфесионални бракове (т. е. само между квакери).

От ХIХ в. обликът на Обществото се променя, то придобива в по-висока степен пиетистки и евангелистки черти, които са определящи в по-нататъшния му живот. В резултат на мисии се установяват квакерски общини и извън Европа и Америка – една от най-голямата от тези общини е в Африка (в Кения).

Също през ХIХ в. в квакерското Общество се проявяват тенденции, които стават причина за относително обособяване в неговите рамки на няколко групи. Привържениците на Е. Хикс, наричани хиксити, се очертават като „либерално“ крило, повече вързани със светските идеи на Просвещението. От средата на ХIХ в. се открояват по-фундаменталистки настроените хернити – техният лидер Дж. Херни залага на изключителния авторитет на Светото Писание. Изразители на консервативната тенденция стават уилбъритите, наричани така по името на лидера си Дж. Уилбър – те се придържат към принципния за ортодоксалното квакерство възглед за вътрешната светлина (в противовес на хернитите), но също така смятат, че богослуженията трябва да имат канонични правила и че трябва да има специализирани свещеници.

Понастоящем квакерите са около 350 хиляди. Най-многобройните квакерски общини са в САЩ (100 хил.), във Великобритания (18 хил.) и в Кения (100 хил.). Създават свои обединения: най-крупно е Обществото на приятелите (свиква консултативни срещи на всеки пет години); с по-малко членуващи общности са Религиозното общество на приятелите (генерална конференция), Религиозното общество на приятелите (консервативно) и Асоциацията на приятелите евангелисти. От 1937 год. съществува Световен консултативен комитет на приятелите. Имат свои собствени колежи и няколко университета. Известни са и в съвременния свят с активното си миротворство, с дейността си за подпомагане на болни и страдащи.

Въведение в квакерството (квакерите в Уотфорд, Великобритания) - част 1