Анимистични вярвания и представи присъстват трайно в частния култ от най-ранния период на римската религия. Римляните вярват в множество духове, безлични сили, които имат както благотворно, така и злотворно действие.

Ларите са духове покровители на семейството (lares familiaris) и домашното огнище. Закрилят принадлежащите към дадена фамилия и когато те са на път или пък се занимават със земеделска дейност в полето. Имат локално действие, принасят им се жертвоприношения край огнището в дома, установяват се специални дни на почит – ларарии. В публичния култ приношения на ларите за добра реколта се извършват от арвалските братя. На пазителите на пътуващите (lares compitales) се издигат светилища на кръстопътищата.

Ларарий

Пенатите са също домашни духове, по-специално пазители на храните и хранителните запаси на семейството. И те имат локално действие и им се правят приношения с благоухания край домашното огнище, а публичен култ към тях се извършва в храма на Веста.

Пенати

Геният (genius) е личен дух покровител първоначално на мъжа, а по-късно се почита като покровител на дома, на селището, на римския народ. Специфично е разбирането за излъчвана от него мъжка сила. В домашния и в публичния култ му се прави приношение с вино. В имперския период придобиват особено значение гениите на всеки от императорите. Смята се, че животът на гения продължава толкова, колкото и човешкият живот, и рождения си ден римляните отбелязват като деня на своя гений.

Гений

Маните (manes) са духове на покойни предци. Названието им произхожда от man (мисля) и действието им е благотворно. Участта на мани след смъртта на човека е неизвестна за римлянина, затова култът се отличава и с дълбок пиетизъм, и с известен страх от действията на тези духове, защото се допуска, че ако се наруши покоят им, те могат да се превърнат в лемури. В почитането на маните строго се спазват предписаните ритуални правила именно за да се запази покоят им. На тях са посветени паренталии, траурни деветдневки (в средата на февруари).

Лемурите са духове на мъртвите, които се завръщат в домовете си като призрачни сенки, действащи злотворно върху дома и вселяващи страх у живите. За да предпазят от тях, да ги върнат в отвъдното и да ги успокоят, римляните установяват в домашния култ лемурии (през май), в центъра на които е среднощното ритуално прогонване на тези духове от босоногия глава на семейството.

Ларвите са души на непогребани покойници, които вредят както на живите, така и на духовете в отвъдното.