Императорският култ възниква в имперския период на Рим. Първоначално императорите са обожествявани след смъртта си (Юлий Цезар, Октавиан Август), но по-късно се самобоожествяват и приживе (Септимий Север, III в.). Този култ, който, както твърди Мирча Елиаде, се превръща в кич, остава чужд на традиционната римска религия и е свързан по-скоро с процеси на нейната деструкция и на секуларизиране.