Божествата, почитани от римляните, са почти необозримо множество. Пантеонът се формира първоначално под влияние на етруските вярвания, пряко и косвено е влиянието на гръцките вярвания, множество богове проникват в Рим от източни религии. Древното почитание на Юпитер, Марс и Квирин претърпява някои култови трансформации.

От ранната религиозна история на Рим води началото си почитанието на двуликия Янус, както и на Сол Инвиктус (Непобедимото Слънце), бог на Слънцето, който съответства на гръцкия Хелиос, сакрален водач е на колесниците в цирковите надбягвания и понякога е отъждествяван с проникналия от източни вярвания Митра. 

Веста

Веста е богинята на свещеното огнище като сакрален център на света, закрилница е на дома и на домашното огнище. Опс е древна богиня на добрата реколта, която по-късно се почита и като покровителка на богатството (Цезар пази в храм на Опс държавната хазна). Конс е пазител на зърнените запаси. Либер е древноиталийски бог, отъждествяван с Дионис, покровител е на лозарството и винарството. Женското му съответствие е Либера, отъждествявана с Персефона-Кора). Фаунус е пастирско и земеделско божество (съответства на гръцкия Пан). Като негови женски съответствия се почитат Фауна и древната Бона Деа (Добра Богиня), покровителка на плодородието. Палес е покровителка на стадата, прогонва вълците далеч от тях, има функция и култ сходни с тези на Фаунус. Силван (от silva – гора) е почитан от древността покровител на горите и на градините. Телус (Земя) е древна богиня на земята, в по-късния култ се свързва с Церера, покровителстват брака. Робиго закриля израстването на зърното. Ферония е богиня на житната реколта и изцелението, вероятно почитана от етруските; в храма й на Марсово поле се извършва ритуално освобождаване на робите. Помона е богиня на плодовете и плодните дървета. Фебрис (Треска) е богиня, от която се очаква изцеление. Инкуб е бог на зачатието. Термин е покровител на граничните синори и знаци. Фортуна се почита като богиня на съдбата, на щастливия случай (изобразява се с рог на изобилието), на късмета, съответства на гръцката Тюхе; тя е покровителка на хора, на селища или събития. Флора е богиня на цветята и младостта. Младостта и красотата са покровителствани и от Ювента. Клоацина е богиня на очищението. Либитина е покровителка на погребалния ритуал, в храма й се извършват погребения.

капитолийски пантеон

Юпитер

Под влияние на Олимпийския пантеон на гърците в римската религия към ІІІ в. пр. Хр. се утвърждават представи и почитане на група божества, оформящи т. нар. Капитолийски пантеон. Начело на този пантеон е Юпитер (съответващ на Зевс), почитан като гръмовержец, но и като олицетворяващ римския съюз и владичество и господстващ над човешкия живот. Юнона (съответваща на Хера) покровителства вечния град и живота на човека; като женско божество тя е и специален покровител на жената, на семейството, свещена помощница е при раждането на деца. Нептун (Посейдон) олицетворява водния океан, а до него е Минерва (Атина) - богиня на мъдростта, покровителница на разума, на майсторството и изобретателността. Следва почитаният от древността Марс (Арес) - бог на войната, закрилящ и вдъхновяващ за победи римляните, но и бог на пролетта и оплодителните сили. Негово женско съответствие е покровителката на любовта Венера (Афродита), смятана за майка на Еней и следователно за прамайка на римляните (Цезар издига в нейна чест храм на Венера Родителката – Venus Genetrix), император Сула установява към нея култ като към носеща победи и щастие. Почитание се оказва на Аполон и на божествената Диана (Артемида), покровителстваща лова. Вулкан (Хефест) защитава огъня и ковачите, а редом с него е целомъдрената Веста, покровителка на огнището, на свещения център на дома. Меркурий (Хермес) е изобретателният бог на всеобщата размяна, свързващ божествена и човешка сфера, покровител на търговията, а Церера (Деметра) - богинята на земята, плодородието и брака.

Важно място в пантеона и в култа има бог Сатурн (съответстващ на Кронос от гръцката митология), баща на Юпитер, с когото римляните свързват митологичните представи за съществувал „златен век“. Плутон (съответстващ на гръцкия Хадес) е властител на подземния свят. Ескулап (съответстващ на гръцкия Асклепий) е покровител на медицината. Амур (подобен на гръцкия Ерос) е закрилникът на любовта. Почитат се проникналите от гръцките вярвания Кастор и Полукс, Херакъл.

Римляните 2/2, поредица "Изгубените божества" 4/6

Статут на божества придобиват лични и обществени качества и добродетели: Благочестие (Pietas), Здраве (Salus; поздравът с това име е своеобразно призоваване на богинята да покровителства поздравения), Надежда (Spes), Вярност (Fides), Съгласие (Concordia), Равенство (Aequitas), Свобода (Libertas), Победа (Victoria, съответства на гръцката Нике), Мир (Pax; след победата на Август над Галия на Марсово поле в Рим е издигнат Олтар на мира на Август (осветен е през 9 г. пр. Хр.).

В имперската епоха се появяват имена на нови божества от този тип: Благоденствие (Felicitas), Справедливост (Iustitia), Предвиждане (Providentia), Божественият Рим (Dea Roma).

По различно време римляните приемат богове от източни религии и утвърждават към тях култове с мистериален характер. Това са Митра, Изида, Кибела (почитана като Великата Майка) и Атис, Дионис (Бакхус), Астарта и др.

Пантеонът - интериор


Пантеонът в Рим