Жречеството като институция се установява с избирането на трима фламини, жреци на върховната триада богове от ранния период на римската религия – Юпитер, Марс и Квирин.

Фламините са жреци, които по правило извършват култовите действия, посветени на определен бог. В единството на индоевропейската традиция изследователите откриват сходство и вероятно общ произход на статута и функциите на фламините и на индийските брахмани (брамини). Фламините създават жреческа колегия, състояща се от петнадесет души начело с посочените трима главни фламини (на Юпитер, Марс и Квирин).

Фециалите са жреци, които имат изключителните прерогативи да вземат решения по въпроси от правни отношения между държавит, особено за обявяване на войни, примирие и мир, за съдбата на пленени бойци и др. Обединени са в колегия, състояща се по правило от двадесет души.

Салиите са жреци, в чиито прерогативи е да извършват ритуали, свързани с бойни действия. Облечени в доспехи и със специални щитове, те изпълняват култови танци, посветени главно на Марс. Според легендите първитят такъв специален щит е получен от легендарния Нума Помпилий, а той поискал още единадесет и те стават неотменен атрибут в ритуала на дванадесет салии, образуващи колегия.

Арвалските братя също възникват като жреческа общност в ранния период на религиозната история на Рим и имат задължението да извършват специалните публични култови действия, с които да измолят от Марс и от ларите добра реколта.

Дейността на последните две колегии е прекратена през републиканския период и е възстановена по времето на император Август.

Луперките, „вълче“ жреческо общество, са служители на бог Фаунус.

Авгурите са гадатели, продължаващи известна от етруските практика волята на боговете да се узнава по полета и звуците на вещи птици. Ауспицията при авгурите представлява наблюдение на полета на птиците и на специфични детайли в поведението им, по които се предсказва бъдещето. Жреците авгури, обединени в своя колегия, имат значителна роля в социалния живот: тълкуваните от тях поличби стават санкция на валидността на едни или други решения на събранията, колегиите им се назначават от императора, той самият е авгур.

Весталките имат специално място в жреческата институция. Те са жрици на Веста, богинята на свещеното огнище (сакралния център на света) и на домашното огнище (съответства на гръцката Хестия). Весталките са шест, избират се от върховния понтифекс сред момичета на възраст от 6 до 10 години и трябва да служат на Веста в продължение на 30 години. Тяхно задължение е да поддържат вечния огън, който гори в главния й храм на римския форум. Живеят в атриум до храма. Имат висок обществен авторитет и строго спазват задълженията си и предписаните ритуали, защото, както се смята, от това зависи цялостта на държавата. Дават обет за целомъдрие и ако го нарушат, се предвижда най-тежко наказание (възможно е дори да бъдат заровени живи в подземия). Съчетават целомъдрието на девици с достойнството на матрони.

Действията на жречеството са синхронизирани, начело на жреците е върховен жрец-понтифекс (“строител на мостове“). След падането от власт на последния цар Тарквиний Горди (510 г. пр. Хр.) ритуалните функции на царя се поемат от жрец, обявяван за rex sacrorum (цар на свещенодействията), който заедно със съпругата си (regina sacrorum) изпълнява тези функции до края на живота си. Върховният понтифекс и rex sacrorum синхронизират ритуалните действия на жречеството. Те осъществяват контрола върху спазването на божественото право (ius divinum).