Благочестието (pietas) придава облика на отношението към боговете. Човекът е обзет от чувство за непосредственото им привличащо присъствие във всичко и изпитва известен страх поради своето неподобие. Ето защо за него е важно да се заличи нечистото от себе си - чрез жертвоприношения, чрез молитви към боговете, но най-вече чрез строго спазване на установения ред на ритуали и обреди, за да се поддържа чист пътя между човешкото и божественото.

Осветеното време определя празничните цикли в римския календар. Кулминацията на богопочитанието са празниците.

публични ритуали

Евокацията е религиозен ритуал, при който римляните призовават боговете на онези, с които воюват, и надявайки се да ги привлекат в своя помощ, им издигат храмове в Рим. Характерен е за ранната римска религия. Известно е призоваване на Уни, етруска богиня, която съответства на Юнона, в нейна чест е издигнат храм като на Юнона Регина. Евокацията съществува до ІІІ в. пр. Хр.

Супликациите са ритуални моления, организирани от Римския сенат, за да получат римляните благоразположението на боговете в кризисни ситуации и да благодарят на боговете за оказаната помощ. Благодарствените дарове за боговете на тези ритуали са вино и благовония.

На всеки пет години за очищение на Рим на Марсово поле се извършва суоветаурилия, ритуално жертвоприношение на три животни (глиган, овца и бик – sus, ovis, taurus).

празници

Религиозният календар на римляните е изключително богат на празници с разнообразен характер. Празничният цикъл започва през март, първият месец на годината, и е посветен на Марс, на този празник салиите изпълняват ритуален танц в чест на покровителя на военните действия, облечени в старинни военни дрехи и с щитове във форма на осморка.

На Юпитер са посветени празници на пълнолунието, наричани иди, те са в средата на месеца (на 13 или 15 число) и имат фестивален характер. На Юнона, закрилница на жените, са посветени матроналии, празнувани на 1 март.

В чест на Либер се празнуват либералии (17 март). През април започват празници на божествата, закрилящи възраждащата се природа и предстоящите земеделски дейности.

С карнавални народни игри цериалии (12-19 април) се чества Церера заедно с Либер и Либера. Вакханалиите, посветени на Бакхус (Дионис), са първоначално женски празници; постепенно те придобиват разюздан характер, което налага сенатът да ги регламентира.

Силата на очищение имат всенародните празници палалии (21 април, денят на основаването на Рим) в чест на Палес. Робигалиите (25 април), посветени на Робиго, съдействат за израстването на зърното. На Флора са посветени флоралии (28 април-3 май), на които празнуващите се обкичват с цветя. Характер на народно веселие има и празникът на древната богиня Анна Перена.

Флоралии

За добра реколта се оказва почит на специални празници през август и декември. Амбарвалиите (обхождане на полята) са летни празници на очищението, празнувани в началото в чест на Марс, а от времето на император Август посветени на Церера. На Опс, понякога отъждествявана с гръцката Рея и обвързвана със Сатурн, са посветени опиконсивии (25 август) и опалии (19 декември). Само на консуалиите (21 август и 15 декември), празниците на Конс, пазителят на запасите от зърно, се отваря посветения на него подземен олтар на Палатинския хълм. За предпазване от суша и пожари се оказва почит към Вулкан на вулканалии (23 август).

На Фаунус Луперк са посветени луперкалии (15 февруари), на които жреците луперки само с препаска и с кожени ремъци в ръце извършват ритуално обхождане на Палатинския хълм, удряйки срещнатите с ремъците – ритуалните действия имат силата и на очищение, и на способ за поддържане на плодородието. На древната Бона Деа, свързвана с Фаунус, се оказва специална почит от жените нощем в началото на декември. На Термин са посветени терминалии (23 февруари). В чест на Силван се утвърждава мъжки култов празник, който се отбелязва на гористи места.

На Сатурн, с когото римляните свързват митологичния „златен век“, са посветени сатурналиите: на тези карнавални игри господари и роби си сменят местата и празнуват равенството си пред бога.

Римските празници по правило имат характера на игри (ludi), и включват различни елементи – култови танци, драматизиране на различни сюжети, надбягване с колесници, дори двубои, но са подчинени винаги на това да се измоли благоразположението на божеството, да се поддържа хармонията на ритуализираното сакрално пространство, обхващащо публичния и частния живот.