Свещенослужителството от ранния период на шинтоизма има жречески характер. През VII в. императорът е обявен за върховен жрец. До епохата Мейджи правомощията за свещенослужение са се предавали чрез родово наследяване. След това за свещенослужителите (кануси) се изисква преди всичко специална образованост и повече или по-малко продължително служение в храмове с различен статут. Диференцирани са на различни рангове.

Те ръководят общите служения, посветени на ками, храмовите обреди по очищение и моленията, храмовите ритуали на прехода и празниците. В някои случаи, особено в по-отдалечени селски райони, се допуска тези ритуали да се ръководят от непринадлежащи към свещенството лица, млади мъже, на които се дава обикновено едногодишен мандат.

Обичайно е участието в култа на храмови девици, мико, които извършват обреди от шамански тип и помагат в извършването на традиционните ритуали. Понастоящем жените са допуснати до свещенослужение и собствено шаманските им функции не са така популярни.

Процесия на свещенослужители

В молитва към ками