Сектантски шинтоизъм. Обхваща религиозни движения, възникнали през последните десетилетия на ХIХ в. в резултат на възстановяването на религията през епохата Мейджи и позициите от късния период на управлението на династията Токугава. Те са тринадесет и са регламентирани като принадлежащи към шинтоизма.

• Фусо-кьо, или Учение на чудесната страна на Възхода, основано от Шишино Накаба през 1882 г. (вдъхновено от възгледи на Хесегава Какугьо (ХVI-ХVII в.);
• Джико-кьо, или Учение-практика, основано от Шибата Ханамори през 1882 г;
• Идзумо Ояширо-кьо, или Учение на великия храм Идзумо, основано от Сенге Такатоми. От 1973 г. води началото си основаната от него асоциация при храма Идзуми, която придобива самостоен живот като сектантска група от 1882 г.;
• Шинто тайсей-кьо, или Учение на съвършеното шинто, основано от Нараяма Сосай през 1882 г. (основателят на движението е външен министър при Токугава в епохата на възстановяването на шинтоизма);
• Шиншу-кьо, или Учение за постигането на духовете, основано през 1882 г. от Йошимура Масамочи, самурай и жрец при Великия храм Исе;
• Онтаке-кьо, или Учението Онтаке, основано от Шимояма Осуке през 1882 г.;
• Шинри-кьо, или Учение за закона на духовете, основано от Сано Цунехико през 1894 г.;
• Куродзоми-кьо, или Учението на Куродзуми, основано от Куродзоми Мунетада през 1876 г.;
• Мисоги-кьо, или Учение за очищението, основано през в I-та половина на ХIХ в. от жреца Иноуе Масакане;
• Шинто Тайк-кьо, или Учение за Великото шинто, основано през 1886 г. движение с традиционна шинтоистка ориентация, изпълняващо функцията на координатор на сектантските групи;
• Шинто Шусей-ха, или Общество на усъвършенстването на шинто, основано от Нитта Кунитеру през 1873 г.;
• Омото-кьо, или Учение за великата основа, основано от през II-та половина на ХIХ в. от Дегути Нао, пророчица от Тамба (в днешната префектура Киото)
• Конко-кьо, или Учение за златното сияние, основано от Акадзава Бунджи през 1900 г.

Общностите, принадлежащи към кьоха шинто, се различават от множеството религиозни движения в Япония, възникнали през ХХ в. и обявени за „нови религии“; последните имат характерологичните черти на нови религиозни движения, синкретизиращи принципи на различни религии. Появява се и термин „нови нови религии“, с който се обозначават движения от късния ХХ в.