Сикхската религия се заражда през в началото на ХVІ век в Северна Индия на основата на синтез на индуизъм и ислям в условията на установения в този район Делхийски султанат. В доктриналните си принципи тя приема еднобожие подобно на исляма, но и характерния за индийците възглед за реинкарнацията. В културно-традиционалните си характеристики е по-близка до индуизма. Приема като своя индуистката нагласа за отдаденост (бхакти) на Бога. Силно е повлияна и от ислямската мистика (суфизъм).

Основател на религията е гуру Нанак (1469–1539). Названието "сикх", произхождащо от санскритската дума "шишя", означава "ученик". Сикхите считат себе си за ученици и последователи на Нанак. Те следват Нанак-пантх (пътя на гуру Нанак) и по първоначалната си духовна нагласа са твърде сходни със суфиите, но не приемат характерния за тях монашески начин на живот. Пантх е адекватното название на сикхската религия.

Постепенно тя се утвърждава като една от националните религии на Индия. В живота на религиозната общност се утвърждава приемственост на духовните лидери, гуру, до края на ХVII в., когато за единственият жив Гуру е обявена свещената книга Ади Грантх, станала вече по-известна като Гуру Грантх Сахиб. Тогава се променя радикално и обликът на религиозната община, установява се халсата – общност, приемаща принципи на военно служение.

разпространение

Сикхите са около 17 милиона души. От тях 14 млн. живеят в Индия, съсредоточени са предимно в щата Пенджаб и частично в съседния щат Хараяна. Говорят езика пенджаби за разлика от живеещите в тези райони индуисти, говорещи хинди. Около 500 хиляди сикхи живеят във Великобритания. Сикхски общини има в във Великобритания, в Канада, САЩ, Източна и Южна Африка, Австралия и др.

Карта на щата Пенджаб