Религиозен учител; духовният служител в сикхизма. Сикхите приемат названието гуру, известно от индуизма, и обявяват своите гуру за истински (сатгуру), защото те приемат словото на откровението, препредават го по веригата от десет последователни духовни лидери гуру до окончателния му вид в последния гуру – свещената книга Гуру Грантх Сахиб. В божествените поеми, които се свързват с всекиго от десетимата учители, в еднаква степен звучи “вътрешният глас на Гуру” (гурбани). Тази верига е непрекъсната в приемствеността на:

• гуру Нанак (1469-1539),
• гуру Ангад (1504 - 1552),
• гуру Амар Дас (1479 - 1574),
• гуру Рам Дас (1534 - 1581),
• гуру Арджан (1563 - 1606),
• гуру Хар Говинд (1595 - 1644),
• гуру Хари Раи (1630 - 1661),
• гуру Хари Кришан (1656 - 1664),
• гуру Тегх Бахадур (1621 – 1675),
• гуру Говинд Сингх (1666 – 1708)
• и Гуру Грантх Сахиб.

По същество сикхите споделят възгледа за съществуването на един вечен, безкраен Гуру, чиито поредни въплъщения са десетте исторически съществували гуру и чието окончателно въплъщение е Гуру Гранх Сахиб. Всички гуру в еднаква степен въплъщават в себе си природата на този вечен Гуру и поради това учението (гурмат), в което те са духовни наставници на вярващите, е вътрешно съгласувано.

Десетте гуру

Гуру и поклонението в гурдвара на празника Дивали