Исторически екскурс

Основателят на сикхската религия, гуру Нанак (1469 – 1539), е Талванди (днес Нанкан Сахиб), западно от гр. Лахор, щата Пенджаб. Негови влиятелни предшественици са индуистът Намдев (1270-1350), за когото смисълът на религията е в любовта-бхакти, и прочутият посветен в суфизма Кабир (1440 - 1518) от Бенарес (Варанаси). Кабир, известен със своите „Божествени поеми“, проповядва равенство на всички пред един Бог и отхвърля смисъла на делението на касти. Той изповядва принципите на религиозното движение санти, което изповядва Бога като свръхформен и отдава приоритет на вътрешната отдаденост на Бога пред външните форми на култова дейност. За Нанак индуисткият принцип бхакти е съзвучен с проповядваната в суфизма преданост и любов към единствения свръхкачествен Бог. Опората в святото Божие име може да бъде опората за освобождението от безкрайните прераждания.

Проповядваната от Нанак идея за равенство на всички пред Бога бързо печели привърженици. Той призовава към активно служене на Бога, пасивната аскеза според него няма особен религиозен смисъл. След редица проповеднически пътувания в различни райони на Пенджаб той основава в гр. Картарпур религиозната община (пантх) на сикхите. Приема се, че общината осъществява духовната си дейност под наставничеството на авторитетната фигура на гуру.

За свой приемник гуру Нанак посочва Ангад, който става вторият гуру на общината. Неотменна част от култовия живот на общността става съвместната трапеза (лангар) за всички, независимо от кастовия им произход, от възрастта и пола им и дори от религиозните им убеждения. Третият гуру, Амар Дас, разширява религиозната дейност на общината, установява религиозни празници и поклоннически места.

С установяването на династията на Моголите в определени райони на Индия характерът на политическия и културния живот се променя, придобиват популярност вероизповедните и теократичните принципи на исляма. Сикхската община получава покровителство в лицето на император Акбар (втората половина на ХVІ в.). Той предоставя на сикхите земя и осигурява възможност те, тогава под наставничеството на четвъртия гуру Рам Дас (1574 - 1581), да издигнат в град Амритсар (Езеро на безсмъртието) своя главен храм Харимандир (Златен храм), разположен върху свещеното езеро. Храмът става център на религиозната им дейност, гурдвара (“двери на Гуру”) Гуру Рам Дас тулкува религиозните химни на своите предшественици.

Петият гуру, Арджун, съставя свещената книга на сикхите, Ади Грантх, като събира химните на своите предшественици и създава нови. Книгата се приема като плот на Божествено откровение. Гуру Арджун е убит от моголски управници и сикхите приемат неговата смърт като мъченическа в името на вярата. При следващия гуру, Хар Говинд, общността създава своя войнска структура.

Жестоките преследвания на индуиски и шиити, а след това и на сикхи от император Аурангзеб (1618-1707) принуждават деветия гуру, Тег Бахадур, да приеме мъченическа смърт заедно с много свои сподвижници. Поради това неговият син, гуру Говинд Сингх, се обявява за последния жив гуру. След него, десетият гуру, продължаващ духовното приемничество на гуру Нанак, за единствен жив гуру се обявява свещената книга, вече по-популярня като Гуру Грантх Сахиб. Гуру Говинд Сингх установява халсата като военизирана религиозна община.



Сикхизмът

Конфликтите между мюсюлмански Пакистан и Индия стават причина за вълна от емигриращи сикхи през 1947 г., които се установяват предимно във Великобритания, където издават свой вестник ("Сикхски куриер"). Опитите на сикхите в Пенджаб да постигнат държавна автономия са жестоко потушавани (особено през 1984 г.).




Начало > Религии > Сикхизъм > Исторически екскурс


Реклама