Дисциплинарен кодекс на халсата. В първоначалния си вариант е създаден от гуру Говинд Сингх през 1699 г. при установяването на халсата като специфична форма на религиозна общност. Към средата на ХVІІІ в. кодексът излиза в писмен вид (рахит-нама). По-късно рахит се разширява чрез въвличане на нови правила на съвместен живот и норми на практикуване на религията. Уточняват се местата и начините на богопочитание; задълженията на всекиго, който встъпва в халсата (включително петте “к”); нормите на отношения, включително и тези с други религиозни общности, по-специално с мюсюлманите; норми на хранене; греховни постъпки, за които принадлежащият към халсата може да получи наказание.

Встъпващите в халсата се задължават да носят задължителни атрибути като знаци на принадлежността им към общината (обозначавани като "петте К" по първата буква на названията им на пенджаби):

• брада и дълга коса (кеш),
• гребен, събиращ косите под тюрбан (кангха),
• къси панталони, удобни за сражения (кач),
• къс меч (кирпан),
• стоманена гривна (кара).