Чавин е наречена културата на индианците с център Чавин (Чавин де Уантар) в северната планинска част на днешно Перу, съществувала в периода 1200-300 г. пр. Хр. Названието на селището означава „Синовете на ягуара с копия“, то е разположено в източната част на хребета Кордилера Бланка, край река Мосна, приток на Мариньон, и до него се стига през тунел, прокопан в планината.

Културата от тази прединкска епоха е оценена по самостойността и значението си за първи път от видния перуански археолог Хулио Сезар Тельо, който провежда активни археологически изследвания тук от 20-те години на ХХ век. Данните за чавинската култура показват нейно присъствие в доста обширен район. Освен Чавин де Уантар (в днешния департамент Анкаш) има и други култови центрове, например Сачин. Но носителите на тази култура не са били обединени в единна общност от рода на възникналите по-късно по тези земи и в Мезоамерика империи. Разцветът на тази култура е около 800 г. пр. Хр. От около 300 г. пр. Хр. Чавин престава да бъде култово средище и с това се обозначава залеза на тази култура. Понастоящем руините на Чавин де Уантар и другите центрове на чавинската култура са в границите на Националния парк на Перу Уаскаран.

Чавин де Уантар няма укрепления и военни съоръжения и очевидно е бил свещена „зона“, пазена от самите божества. Култовите му съоръжения показват наличието на особени места на преход между този свят и света на божествата. Особеното значение на Чавин като свещена земя се потвърждава и от това, че не е разрушен от случващите се в тези райони земетресения.

Главното култово съоръжение е сложният по конструкцията си храмов комплекс. По-старата част на комплекса, главен храм вероятно до около 800 г. пр. Хр., е във формата на буквата U и е обърната на изток. В древните мезоамерикански религии тази подковообразна форма символизира прехода между „двата свята“ - тукашния и отвъдния. Пред стъпаловидния храм, висок 13 метра, има кръгла площадка, която е била, както се предполага, първоначалното място на ритуали по очищение. На тази площадка е намерена стела, наречена „стела Раймонди“ (по името на откривателя си) – изображенията на нея се тълкуват като представящи магични трансформации на човека в пума (ягуар) и обратно. „Стела Раймонди“ носи символиката на световното дърво, т. е. представлява типичен аксиален (axis mundi) символ.

Стела Раймонди

Две колони – черна и бяла (със символните цветове на севера и юга) с изображения на почитани звероподобни и птицеподобни духове пазят входа на храма и откъм горната им част има изображения на кондор, почитаната като свещената птица на Андите. От портала към високата част на храма водят спираловидни стълби). Върху стела до черно-белия портал е изображение на почитаното вероятно главно божество в "стария храм". То има антропоморфни черти, но и бивни и остри нокти, косите и веждите му са със змеевидна форма. Известно е и като "усмихнатият бог".

Богът със змеевидни коси

Централното място на наземната част на по-късно въздигнатата храмова конструкция, наричана „ел кастильо“ (замъкът), е голяма квадратна площадка, окръжена от плоскопокривни конструкции. Тук е намерен обелиск (обелиск на Тельо) със сложна композиция. В центъра му е божество с глава като на алигатор и рибя опашка, то е обкръжено от множество изображения на различни живи същества, по правило срещани в селвата, и вероятно цялата композиция илюстрира генеалогичен или креационистки мит. По стените на храма има различни изображения на божества, антропоморфни и тератоморфни (с черти на хищници от рода на котките и на птици).

През входове в подземни коридори, конструирани като лабиринти, се достига до най-светите места на храма. Витите стълби с охлювоподобна форма (т. е. конструирани на принципа на логаритмична спирала) носят символиката на златното сечение, а и символиката на лабиринта е устойчива в древните религиозни култури. Подземните лабиринти и зали имат съвършена акустика. Това усилва ефекта от звука на падащите подземни води - този звук, както се предполага, е съпровождал жертвоприносителните и посвещенски ритуали в недрата на храма. Една от залите тук е предназначена за жертвоприношения. А другата, светая светих, е в центъра на кръстообразно пресичане на подземните лабиринти и в нея е открит стела с изображение на божеството, наречено „Божеството върху острите копия“, или просто "Ел лансон" (Копието). През малките отвърстия на покривната част на залата божеството е осветявано от слънчева светлина по време на пролетното и есенното равноденствие. Тази зала и днес се възприема като магическа или вълшебна: тук се осъществяват, придобиват зрим израз мислите.

Ел лансон

В подземните помещения са намерени и множество глинени фигури, вероятно с ритуално предзначение, както и плочи с различни изображения, включително и на жреци с използвани в ритуалите кактуси. Почитането на божества с черти на ягуар – животно, което не се среща в тези райони, дават основания за хипотези за възможна връзка с религията на мезоамериканската религия на олмеките, т. е. за възможен общ произход на тези религии.

Керамични изображения на божества с черти на ягуар, пума, птици

Културата на Чавин де Уантар

В религиозните ритуали е използван кактусът уачума, който има халюциногенни свойства. Ритуалната му употреба придава на жреците свръхестествена власт, той е средство за шамански екстаз, за „преход“ към отвъдното. Този специфичен „психопомп“ е наречен от католическите монаси „сан Педро“, сигурно поради асоциацията с техния възглед за ролята на св. Петър като държащ „ключовете от Царството Небесно“. В чавинските шамански практики жреците са преживявали трансформации, които им давали възможност да гадаят и да предсказват благодарение на съзирани и чувани в транса мистерални знания.

Загадка за изследователите е наличието на деформации на черепните кутии и ако това има култов смисъл, то вероятно се дължи на опити на човека да се уподоби на почитан тотем или божество, по своеобразен начин да се „отъждестви“ по видими признаци с него.

Изображение на шаман с кактуса "сан Педро", текстил