Религията Чиму

Културата Чиму съществува в периода 1200-1476 год., хронологичните рамки на съществуването на държавата Чимор в северната част на перуанското крайбрежие, в района на днешния град Трухильо. Възникването на тази култура е осветено с генеалогичен мит за нейните носители, а краят й настъпва с превземането на държавата от инките. В този район преди това се е развивала културата на мочиките, но дистанцията между двете във времето е сериозна. По-скоро вероятно са интегрирани компоненти на културата на Сипан (Ламбайек) с превземането на този град от Чиму. Самоназванието на носителите на тази култура не е известно; известно е, че управниците на държавата са наричани също чиму. Има сериозни изследвания върху езика на тази общност. Вероятно някои от принципите на организиране на държавата, а и част от културните традиции са заети от инките.

 

Чан Чан - Трухильо

Столица на Чимор е град Чан Чан, т. е. Домът на Дракона. Той е най-големият град в предколониална Америка и най-големият в света град от глина. Разположен е върху площ от близо 20 кв. км и сградите и съоръженията му са от неизпечена глина. Огражда го стена с формовани декоративни елементи. Разделен е на квартали и всеки квартал има свои административни и култови сгради. Има руини от четири пирамидални конструкции, за едната от които е установено, че представлява гробница на управник чиму; погребан е с много украшения, изделия от метал и тъкани, както и с принесени в жертва млади жени; няма данни за такъв тип гробници в предшестващите централноандски култури. Централната част на града е главното култово средище. Предполага се, че населението на града е било около 50 хиляди души. Майстори на глинените конструкции, сред които е и т. нар. велика перуанска стена (дълга е 100 км и се асоциира по функции с Великата китайска стена), жителите на Чимор остават особено известни и със съвършената изработка на изделия от метал, особено от сребро и злато.

 

Жрец

В района на града са двата храма, известни от времето на мочика – Уака дел Сол, т. е. храмът на Слънцето, и Уака де ла Луна, храмът на Луната. Вероятно храмовете са престроявани, и култовото им по става по-различно от това при мочика. Двата храма, по които се съди за специфики на религията в Чимор, са храмът на Дракона, известен още като храмът Арко Ирис, и храмът Есмералда.

На бог Дракон е посветен едноименният храм. Божеството се изобразява във формата на небесна дъга, откъдето идва и другото название на храма - Арко Ирис. Смята се, че именно Драконът е сътворил Слънцето и Луната, съзвездията и съществата. Структурата на храма е пирамидална, стените са украсени с дъговидни изображения.

Според мит или древна легенда чиму са се заселили по тези земи, идвайки по вода отнякъде от север, предвождани от Наймлап. Двореца си той съгражда в Чот и установява почитание към зеления Дракон. Синовете на Наймлап съграждали и други дворци и храмове. Един след друг управлявали дванадесет наследници на легендарния Наймлап. Дванадесетият, Фемпелек, бил лош управник, той разрушил изображението на почитания зеления Дракон. Тогава върху хората се излял тридесетдневен дъжд. С това било прекратено и династичното управление на легендарните предци Чиму. Тази легенда, както и почитането на божествения Дракон се смятат за индикатор на връзка между мезоамерикански религии (по-специално на маите) и религиите Мочика и Чиму, при все че няма сигурни данни за придвижване на мезоамерикански индианци по вода до перуанското крайбрежие.



Чан Чан, храмът на Дракона (Арко Ирис)

В центъра на Чан Чан е и крепостта Тшуди, смятана дълго само за административно средище. В нея е „залата на 24-те ниши“ с отлична акустика - според една от хипотезите това също е храмова зала и в нишите й са били поставени статуи на божества.

Храмът Есмералда, или Изумруденият храм също е богато декориран и представлява култово средище на един от кварталите на Чан Чан.

Една от спецификите на религията Чиму се придава от важността на култа към бога на Луната (Си; Си Ан). Този култ е свързан с представите за нея като покровител на водите, на плодородието, на възраждането. Мощта на Си се изразява в способността й да закрива Слънцето, което действа опустошително. Затова слънчевите затъмнения са повод за празник на жителите на Чимор. А когато сянката на Слънцето пада върху Луната, управниците чиму обявяват траур. Затова храмът на Луната има важно важно значение в държавния култ и е мястото на кръвни жертвоприношения (принасят се човешки жертви, включително и деца, чиято кръв, както се смята, дава на Луната нови сили). Сред металите особено се цени среброто именно защото е свързано със лунната символика, най-често божествената Луна се изобразява върху сребърни пластини.



Божеството Луна, сребро


Божество с крила - туми (нож за жертвоприношения)

Ритуални принадлежности



Погребална процесия, сребърна пластика



Начало > Религии > Южноамерикански религии > Религията Чиму


Реклама