инти

Богът на Слънцето, върховният бог на инките. Почита се в три ипостаси: Апу Инти (Господар Слънце), Чури Инти (Син Слънце) и Уаке Инти (Брат Слънце). Върховенството му в пантеона се определя от това, че Инка се приема като син на Слънцето. С това е свързан генеалогичният мит на инките.

Централният храм в град Куско, е посветен на Инти - Инти уака. Храмово изображение е върху златен диск. В религиозните си вярвания инките обаче не отъждествяват Инти с видимото слънце, той е по-високо от всичко видимо. Инти покровителства небесата и планините - планините (Андите) се приемат за формата на неговото присъствие. В храма е имало изящни ритуални фигури и предмети от злато, прочут е със своята „златна градина“ (за съжаление, разграбена и унищожена от испанските конкистадори).

В Мачу Пикчу, последното укрепено селище на инките, храмът на бога на Слънцето е издигнат до мястото, където според тях е „закрепено“ самото Слънце.

Религиозните възгледи и живот на инките се определят от основополагащ генеалогичен мит, в съгласие с който те приемат себе си за „синове на Слънцето“.

Върху основите на храма на Слънцето в Кориканча, Куско, е издигнат
християнски култов център


Инките 1/2, поредица "Изгубените божества" 2/6

генеалогичен мит

Названието „инки“ на езика на индианците кечуа произлиза от името на бог Инти. Съгласно този мит бог Инти и неговата божествена съпруга, богинята на Луната Киля, изпратили на хората своите син и дъщеря – Манко Капак и Мама Окльо, за да помогнат на бедстващите и невежи хора. Те трябвало да се заселят там, където земята погълне златния жезъл, даден от Инти на Манко Капак. Така избирали долината Куско, “пъп“ или „сърце“ на света, където основали град Куско. А Манко Капак, „синът на Инти“, първи приема титлата Инка. „Дъщерята на Инти“, приела титлата Коя, става съпруга на Инка.

Манко Капак

В езерото Титикака, откъдето произлизат според този мит инките, има остров на Слънцето с култови места. От храмовете са останали руини с лабиринти, а Свещената Скала (Roca Sagrada) е поклонническо място на инките.

киля

Богиня на Луната, сестра и съпруга на Слънцето, покровителка на омъжените жени и на родилките. На нея се посвещават специални храмове (най-голям от известните й храмове е в Нуста, на остров в езерото Титикака) и изображенията й са сребърни. В ритуалите, посветени на нея, участват по правило жени.

Храм на Луната, Хуайна Пикчу

виракоча

Виракоча (Тонапа), или Иля Кон-Тики Виракоча. В сложното название се сливат представи за слънчево божество (Иля), огнено божество, божество на вулканичната лава (Кон-Тики, Кон-Тикси) и божество на вселената, на земята и водите (Виракоча). Почита се като демиург, създател на вселената и на хората. В качеството на демиург може да се интерпретира като създаваща ипостас на бога на Слънцето; различните племенни групи смятат себе си за създадени от различни демиурзи. Според митологични представи Виракоча се е появил на земята в пяната на езерото Титикака. Създал е видимото слънце, луна и звездите. Вселената създал от три елемента: вода, земя и огън. С помощта на още двама Виракоча (по-точно, на две свои ипостаси) създава първообраз на хората, изсечен от камък. Множеството хора Виракоча въззовава от недрата на земята и водите и заселва с тях света. Те са оформени от субстанциите на водата, земята, огъня, животните, а демиургът им е вдъхнал жизнено дихание и сила. Той е установил космическия цикъл, отделил е деня от нощта. Почита се и като Пачаячачик (Този, който дава на света реда). След всичко това той, както разказва митът, изчезнал на северозапад, ходейки по вълните на океана. С него се асоциират водите, водната пяна, повърхността на океана, дъждът. Той олицетворява и небесния огън и светлината на Слънцето. Към Виракоча хората отправят молитвите си за покровителство и за вечен живот.

Култът към Виракоча достига своя апогей през ХV в. в резултат преди всичко на усилията на деветия Инка, Пачакутек Инка Юпанки (управлявал през 1438-1471 год.) и постепенно засенчва култа към бог Инти. Може да се каже, че върху облика му се „напластяват“ черти на самия бог на Слънцето.

Молитвен химн към Виракоча на Пачакутек Инка Юпанки

Повелителю Виракоча,
ти, който казваш: „Да бъде ден, да бъде нощ!“,
ти, който казваш: „да бъде изгрев, да просветлее!“,
ти, който караш своя син, Слънцето,
щастливо и благословено да грее всеки ден,
за да има светлина у човека, когото ти сътвори,
мой Виракоча,
сияй над своя народ, инките,
осветявай слугите си,
за които ти си пастир,
за да живеят щастливо и благословено,
запази ги в света
свободни от болести, свободни от болка.
(The Sacred Hymns of Pachacutec, "Ancient American Poets" )

илапа

Бог на гърма и мълнията, на дъжда и на снега, култовите му места са в планините. Илапа се почита в в тройствен образ - баща, брат и син. Смята се, че негови синове са множество божества (уаки), създали планинските растения и животни и явяващи се на хората в планините.

пачакамак

Пачакамак („държател на вселената“) има многобразни митологични въплъщения, почита се главно като този, на когото се дължи плодородието на земята. Почита се като син на бога на Слънцето, приема се за съпруг на богинята Пачамама. Смята се за покровител на долините и на подземния свят, способен да причинява земетресения, а също и за пазител на огъня. Според един от митовете се сражавал с бог Кон, един от синовете на бога на Слънцето, превърнал създадените от него хора в животни и създал нови, за които осигурил даващи плодове растения. Друг мит също говори за негово противоборство със син на бога на Слънцето – с Вичама, роден от първата жена, която Пачакамак убил. Разгневеният Вичама превърнал в камъни създадените от Пачакамак хора и измолил от Слънцето златно, сребърно и бронзово яйца, от които произлезли ново поколение хора.

пачамама

Пачамама (Мама Пача - „Майка земя“) се почита като дарителка на плодородието, от която според някои митологични представи са произлезли и хората. Смята се за божествена съпруга на Пачакамак, която заедно с дъщерите им властва над полята, подземието и дълбините на водите. Почитането и е особено разпространено и е свързано главно с аграрния календар – към нея се отправят молби за добра реколта. край полетата се поставят нейни статуи, които на ритуала преди жътва се посипват с царевично брашно, а в дар й се принася напитката чича.

Почитат се божества, олицетворяващи небесни тела и съзвездия. Популярна е Часка, богинята на Венера, закрилница на девойките. Бог Кон (всемогъщият и незримият), син на Слънцето, дошъл на земята преди Пачакамак, се движел леко над планините, защото бил без кости; той дал на създадените от него хора плодородни растения, но когато го разгневили, превърнал всичко в пустина; почита се като божество на шума.

Чукуиля се смята за богиня на мълнията.

Кочамама (Майка море) се почита като закрилница на водите.

Култът към Саримама, богинята на царевицата, е свързан с очакването на добра реколта.

За олицетворение на злото се смята Супай.

Инките почитат и множество духове покровители на планински райони, животни, реки, растения и др. На по-популярно равнище шаманизмът е съществена характеристика на вярванията и култовите им практики.

мит за свещеното време

Индианците кечуа имат митологични представи за свещено време, състоящо се от четири периода, или „четири поколения“ (аналогични например на тези за югите в индуистката митология). Първият от тях е време на съществуване на хора, наричани виракочи. Те са се покланяли на бог Виракоча, очистили са земята от вредоносни животни и са я култивирали; дрехите им са били от листа и са живеели в пещери. Второто поколение – на „древните хора“ - е почитало бога на гърма и мълнията Илапа в три ипостаси – като отец, голям и малък син. Те са започнали да строят къщи и да напояват земята; дрехите им са били от кожи.

Третото поколение е това на „дивите хора“. Те са се покланяли на Пачакамак и са били обединени в общини начело с вождове. Живеели са в каменни къщи със сламени покриви, носели са дрехи от платно, опитомили са животни, добивали са метали и са ги обработвали. Това поколение е било унищожено от потоп.

Четвъртото поколение е това на воините, оттеглило се в планински райни и изградило там укрепени селища. Почитаният от тях бог е демиург, създател на света. Представите за Виракоча като демиург са свързани именно с този период, той е създал Слънцето, Луната, звездите и поколението на воините, т. е. сегашното поколение хора. Те почитат и божества на земята, на водите, както и своите предци. Почитат вождовете си, издигат каменни храмове и утвърждават множество жертвоприносителни и празнични ритуали.

мит за свещеното пространство

Вселената (пача) според митологичните представи на индианците кечуа има три йерархични равнища. Най-високото е Хананпача, небесата, местообитанието на Инти, на богинята на Луната Киля и на божествата на звездите. В това „небесно царство“ Инти той приема вождовете и жреците след земната им смърт, а също и онези от обикновените хора, които са били добродетелни.

Срединното равнище, Кайпача, е земята – тя е местообитанието на хората, на животните и на растенията. Връзката между небесното и земното равнище се осъществява от Инка.

Низшето равнище, Укупача, е подземно – то е местообитание на мъртвите и на онези, които предстои да се родят. Има представи за Укупача и като тъмно и студено място на вечен глад, където попадат грешниците след смъртта си. Връзката между средното и низшето равнище се осъществява от две змии.