жреци

Инките имат множество жреци начело с върховен жрец на империята - Виляк Уму - който е и главният жрец на храма в Куско. Той по правило принадлежи към семейството на Инка, негов близък роднина е и санът му е пожизнен. Негово задължение е да извършва ритуалите, свързани с култа към бога на Слънцето. В прерогативи му са и религиозните обреди при интронирането на Инка и женитбата му. Главният жрец съблюдава безбрачие и аскетични правила (употребява само растителни храни и вода).

Обособени са групи жреци със специфични функции: жреци на бога на Слънцето – интивиляки и пунчавиляки, жреци на предците – малкипвиляки (извършват ритуалите в почит на предците) и жрици и прорицателки. Най-многобройни са осъществяващите ритуалите и обредите в чест на различни божества и духове – общото им название е уакаквиляки (от „уака“ - свещено).

Специална жреческа институция представляват девите на Слънцето - алкас. Те се избират сред деветгодишни момичета от рода на Инка, живеят в храмови обиталища (алкауасиси), съблюдават целомъдрие и са обучавани на специални умения, свързани с участието им в култа към бог Инти. Пазителки са на свещения огън, запален на Инти Райми, празника на Слънцето. Тъкат платна и приготвят ритуалните одежди и ритуалните храни и напитки за семейството на Инка и за жреците в празничните дни. Към ХVІ в. девиците на Инти са около три хиляди.

Инките 2/2, поредица "Изгубените божества" 2/6

"Девите на Слънцето",
изпълнение на перуанската дива Има Сумак

ритуали

Религиозният празничен цикъл на инките се определя по слънчев и лунен календар, разработен с голяма точност. Върху планинските хребети край град Куско са били поставени (в източния и западния край) каменни стълбове. С точност по тях е можело да се отчита от мястото на главния храм времето както на изгрева и залеза на слънцето, така и на равноденствието и слънцестоенето. Годината е разделена на дванадесет месеца по тридесет дни, към които се добавят пет (във високосни години шест) дни, отредени за религиозни празници.

Календар на инките

Началото на религиозната година е през декември, тогава се празнува Капак Райми - денят, посветен на Манко Капак и неговите наследници Инка. Ритуално се посреща Манко Капак и се правят жертвоприношения. Извършва се инициационен обред на знатни юноши.

Инти Райми

Централният празник, Инти Райми, е посветен на бога Инти и се празнува през юни (24 юни). На празника се пали свещен огън от слънчевите лъчи (с помощта на вдлъбната като леща метална пластинка с огледална повърхност). Прави се жертвено дарение на Инти, чича, напитка от специално отгледан маис, приготвена от „девиците на Инти“. Инка поднася ритуалната чаша с чича към Инти, след което облива с нея земята. През празничните дни за храна се употребява маис.

Инти Райми, Куско, 2011

През септември се чества друг голям празник – денят на Киля, богинята на Луната. Тогава е и празникът на Коя, съпругата на Инка (главната сред многото му съпруги). Празникът е подготвян и отбелязван с външни и вътрешни ритуални очищения. На празника се правят приношения, за да се предотвратят болести и беди, причинявани природни катаклизми и от вредоносни животни. Празникът е от най-шумните, защото, както се смята, песните и виковете ще прогонят злите сили от живота на хората.

Четвъртият голям празник е Ума райми, празник на водите.

С молитви за плодородие и приношения е съпроводен празникът на царевицата, отбелязван през май.

Ритуалите се ръководят от специализирани жреци, в жертва се принасят растения (маис, памук, чича, малки фигурки и др.), но са разпространени и кръвните жертвоприношения – на птици, на животни (най-често лами) и понякога на хора. Специални жертвоприносителни ритуали се организират при военни сражения, масови болести, природни катаклизми.

Ритуалната музика на инките е самобитна и впечатляваща с богатството и колорита си. Изпълнява на различни флейти и барабани. Най-популярна е флейтата сику (в европейската музикална традиция наричана флейта на Пан), музиката от която се извлича от два реда тръбички - ира и арка - и има стереофонично звучене. Кечуа пазят и до днес своите музикални традиции.

Птицата кондор - духът на Андите

Култ към предците

Според инките след смъртта на човека едната неговата душа (отделима от тялото „част“ на душата) поема дълго пътуване се отправя към небесата и завръщането й в нейния източник (“място“ на вечен живот) зависи от добродетелите и от ранга на човека в обществената йерархия, както и от вида на неговата смърт. Другата душа (неотделима „част“ на душата) остава в тялото, поради което има потребности като тези на живия човек. Инките мумифицират телата на знатните граждани и множество мумии се подреждат според ранга на хората в храмовете редом със статуите на боговете. Така предците участват в култа и жреците ги призовават като оракули и тълкуват словата им. Мумиите на управниците се оставят в дворците им и за новите се правят нови дворци. На предците се правят приношения (царевица, чича, ритуални фигурки) на предназначени за това свещени места (уака). На големи празници инките отнасят до светилищата мумиите на своите близки.

На предците е посветен религиозния празник Ая Маркай Киля през ноември. Тогава мъртвите биват извадени от гробниците си, обличани в празнични дрехи и украсявани с пера. Според инките така те участват в празника, приемат дарствените храни и напитки и дори и заедно с живите са причастни в ритуалните танци.

Храмът на Слънцето в Мачу Пикчу