Религията Мочика

Културата Мочика съществува от началото на нашата ера до VIII век и разцветът й е в периода III-VI век. Локализирана е първоначално в край повече от двадесет оазиса в долините Моче, Пакасмайо и Чикама край северното перуанско крайбрежие близо до днешния град Трухильо. Значително по-късно, вероятно към V в., мочики се заселват на юг в долините на реките Непеня и Хекетепеки.

 


Известен период от време мочиките от северните и южните поселения са били обединени в държава, след което са се разделили. Има данни дори за система, която наподобява теокрация. Със сигурност има йерархична система, управници и воини, както и жреческа прослойка.

Мочиките са имали добри иригационни съоръжения и металургия, културата им е известна с високо майсторство в областта на керамиката и ювелирните техники.

Главните култови места на мочиките са известните пирамидални храмове на Слънцето и на Луната – Уака дел Сол и Уака де ла Луна – в долината Моче до Трухильо ("уака" е свщено място, светилище). Друго свещено място на мочиките е Пакатнаму с петдесет и седем пирамиди.



Пирамидите на Слънцето и на Луната в Трухильо - 1

Мочиките нямат писменост, но множеството изображения, предимно върху керамични съдове, както и по-късни писмени източни помагат да се възсъздадат някои техни митологични представи. Впрочем, намерени са бобени зърна с нарисувани на тях изображения и знаци - предполага се, че чрез тях хората са си предавали съобщения, т. е. че става въпрос за форма на кодиране, предшестваща собствено писмената.

Аи Апек, изображение върху ваза

Върховното божество на мочиките е Аи Апек („Този, който създава“). То „заменя“ почитаното в по-стари времена ягуароподобно божество. За специфичната културоформираща роля на Аи Апек може да се съди по митологичните представи за победата му над демоничните същества. Сред страховитите чудовища се „разпознава“ например т. нар. „звяр от Рекуай“, олицетворяващ хаотичното и предвождащ злите сили „антипод“ на бога. Един от най-итересните и специфични моменти в този мит е, че заедно с чудовищата срещу божествата и покровителстваните от тях хора въстават и оживели вещи, от земята се надигат напр. камъни. Битката с демоничните същества представлява глобален катаклизъм, който има в митологичното съзнание функция сходна с тази на митовете за потоп. С победата над тях се ознаменува победа на реда над хаоса или претворяване, или - в по-друг аспект – тържество на културното над варварското. Битки се водят и с морски духове чудовища, но „след“ установяването на претворения свят те вече не са възприемани като тотално враждебни.


Аи Апек, медна маска - реконструкция

Аи Апек установява култивирането на земята, почита се като „дарител на растенията“, но и като господар над животните. Негова е властта и над множеството „низши“ божества, предимно звероподобни: бог-лисица, бог-игуана, бог-колибри, бог-риба, бог-сова. Той е и воин и покровител на воините, а за мочиките е известно, че са водили много битки със съседни племена. Представите за облика на Аи Апек се реконструират по изображения върху керамика.

Особено място във вярванията на мочиките заема лунно божеството - Сребърната Луна (Си). Това личи по находките в Уака де ла Луна, а също и по това, че управниците са наричали себе си „си кич“, лунни управници, т. е. имащи произхода си от Луната. Лунните петна са „разчитани“ като различни силуети на живи същества, очевидно смятани за безсмъртни.


Божество на мочика


Пирамидите на Слънцето и на Луната в Трухильо - 2

За ритуалите на мочиките не е известно много. Приношения на божествата са правени в керамични съдове, предимно червено-бели (за разлика от оцветяването на съдовете за всекидневна употреба). Жертвоприносителните и празничните ритуали са придружавани с музика и танци, които имат екстазен характер. Има данни за това, че са правени и човешки жертвоприношения.



Жертвоприношение на мочиките



Жертвоприносител, Музей на златото в Лима

Управникът е изпълнявал функции и на религиозен водач – тези заключения се правят по находките от погребението на т. нар. „управник от Сипан“ от късния период на тази култура. Очевидно е имало и жестоки наказания, има изображения с деформирани лица и тела.

Не е преставало търсенето на причините за гибелта на културата мочика, от чието название, впрочем, идва и думата „мохикани“. Крахът на тази култура според една от най-правдоподобните версии се дължи на преориентация от собствено религиозни принципи на живота към секуларни норми и икономическа ефективност – историята неведнъж е показвала, че това е сигурен път към гибелта на една култура, а оттук и към заника на нейните носители.

В съвременната фолклорна култура на Перу има подчертан интерес към традицията на мочиките и множество фолклорни илюстрации за възраждане на техни ритуални танци и музика, ежегодно се празнува и празник на мочиките (Мочика райми).



Етно: изпълнение на група от Ламбайек от албума "Ел инмигранте", микс на музикални мотиви на мочика, керамика на мочика и електронна музика



Начало > Религии > Южноамерикански религии > Религията Мочика


Реклама