Религията Наска

Наска е наречена културата, установена в периода I-V в. в района на долините на реките Наска, Ика и Писко до южното крайбрежие на днешно Перу.

Средище на културата Наска е Кауачи. Предполага се, че това е бил изключително култов център, без жилищни постройки. Храмовият комплекс на Кауачи, Ескакерия, е стъпаловиден и в центъра му има правоъгълна площадка, върху която са били подредени 12 реда по 12 стълба от дървото алгароба (възможно е тази конструкция да е свързана с ритуалния календар).

Почитаният в по-стария период върховен бог е с антропоморфно изображение с тератоморфни черти (на хищник от рода на котките). По-късно почитанието е насочено главно към женско божество – богиня на плодородието. Епохата Наска е характерна с полихромната си керамика. В керамичните изображения богинята на плодородието е с колоритно оцветено вазоподобно тяло. Срещат се и изображения на „летящ бог“, вероятно божествен воин. В зависимост от интерпретациите данните за почитаните божества могат да бъдат обогатени на основата на „декодиране“ на прочутите геоглифи.

 



Културата Наска

Геоглифите, линии и геометрични фигури и изображения, придават особената слава на Наска и все още крият нейните тайни. Те са разположени на около 500 км от Лима, на север от Рио Гранде по протежение на пустинно плато и се простират на 50 км в посока север-юг и 5-7 км в посока изток-запад. За да се прокарат на такива разстояния линиите и полосите, които на места са успоредни, на места се пресичат, но следват точно пътя си през променящия се релеф, са нужни точни изчисления. Фигурите са направени ръчно, чрез отнемане на повърхностния земен слой, но няма следи от помощни средства, с които да е извозвана песъчливата земна маса.

Мария Райхе, една от най-известните изследователки на тези рисунки, отстоява „астрономическа теория“ - според нея основните линии и полосите показват точки на изгряването на най-важни зведи и планети, а фигурите, изобразяващи животни и растения, вероятно представят форми на различни съзвездия (изображението на „паяка“ например се асоциира с формата на съзвездието Орион). Ерих фон Деникен ги смята за писти за излитане и кацане; факт е, че носителите на тази култура са имали примитивни летателни апарати, но хипотезата е, меко казано, странна. Още по-странна е друга хипотеза – че става въпрос за изображения в резултат на среща с извънземни – и основен недостатък на такава хипотеза е, че за древните култури няма „разделение“ на световете, космосът е цяло и е, при всички нюанси на схващанията, едно „божествено тяло“.


Фигурите в Пампа де Наска

Мнозина свързват тези геоглифи с наподобяващата свещник фигура, начертана върху планинския склон на полуостров Паракас - тя е на повече от 2000 години и представлява синтезиран неиконичен образ на земята – лявата страна на флората, дясната на фауната, цялата фигура прилича на човек, а обърната – на кръст. Смята се и че значението на тези изображения може да се свърже с огромното изображение на човешка фигура - Атакама - върху пясъчен склон на планината Солитари в Чили.


Свещникоподобната фигура от Паракас


Мистерията на изображенията в Пампа де Наска

Последната международна експедиция от 2007 год. под ръководството на немския археолог Маркус Рейндел потвърждава като единствено възможно схващането за религиозно значение на фигурите. Вероятно те обозначават специални места за погребения и за поклонение на предците. В района няма данни за жилищни сгради, а погребването в пустинно място се свързва в различни интерпретации с „огигуряване на нетленност“. До изображенията са намерени малки възвишения и данни за дървени съоръжения, вероятно жертвоприносителни олтари. Има също и морски раковини, които в предхристиянска Южна Америка символизират плодородието и богатството. Според Рейндел различните изображения биха могли да символизират различни социални групи и общности и това да е именно религиозна символика.



Гравирана ритуална морска раковина

 


Шаман от Наска


Много от изображенията върху керамичните съдове съответстват на геоглифите. Разбира се, част от тези керамични съдове са ритуални, има такива, които са без плоско дъно и няма как да да се крепят стабилно иначе освен върху конструкция от рода на жертвеник или, както се добавя в допълнение към горната хипотеза, в улеите на земните рисунки. Тези съдове вероятно са пълнени масло или с ферментирала напитка от царевица и течностите са били запалвани по време на ритуалите. Според друга версия съдовете, използвани по същия ритуален начин, са били пълнени с вода.

Очевидно в тази религиозна култура има особено почтително отношение към

главата като най-важната част на тялото, свързана с духовното и оттук – с отвъдното. За това говорят многото керамични фигурки, а още и обстоятелството, че са мумифицирани глави на покойници, които са пазени като свещени реликви. Според изследване на Кристина Конли от Тексаския университет (публикувано през 2007 год.) ритуалното отделяне на глави (вероятно непосредствено след смъртта) и тяхното демонстративно присъствие в различни сакрални изображения подсказва, че хората вероятно са ги смятали за своебразна „свръхестествена метафора на ритуалната смърт“. На едно от типичните за тази култура керамични изображения от черепа израства дърво и навярно пазейки главите, те са се надявали така да омилостивят боговете и да осигурят връзка с отвъдното, с очаквано възраждане. Така че в религиозен аспект е възможно те да са свързани с ритуали за плодородие, но и с очакване на лично и общностно възраждане.

От културата на Паракас са известни множество находки, показващи трепаниране на черепите още приживе. В периода Наска това явление не е така широко разпространено, но се вижда, че на местата на трепаниране са вградени златни пластинки, а златото се смята за средство за общение с боговете.

И в Паракас, и в Наска са намерени много мумифицирани тела – те са в утробна поза, което отново подсказва че в представите на хората от тези култури физическата смърт е свързана с ново рождение.


Храмовият комплекс на Кауачи, реконструкция



Начало > Религии > Южноамерикански религии > Религията Наска


Реклама